Календарът отброява първите дни от новата година. Но според фолклорните вярвания светът все още е в преход от завършилата година към предстоящата. Приключилият жизнен цикъл е изчерпил силите на Земята, небето и човека. Възцарил се е космически хаос. От него, обаче, ще се роди наново животът и ще започне новият годишен кръговрат. Но, за да се възцарят тези жизнетворящи сили, светът и хората трябва да се пречистят от демоничните сили, властвали през прехода от старата към новата година. Този период е наричан „мръсни” или „некръстени” дни. А вярата в силата на обредното пречистване на хората и обкръжаващия ги свят е в основата на фолклорните празници „Зимни Водици”, които се сливат по време и ритуали с двата църковни празника Йордановден и Ивановден – на 6 и 7 януари. Общото народно название „водици” идва от основната роля на водата в празничните обреди през тези два дни, за да може Вселената и човечеството да постигнат отново хармония и да започнат новия годишен жизнен цикъл.
Поверието е, че който пръв намери и извади кръста от водата, ще се радва на добро здраве и сила през новата година. Има обичай на този ден да се къпят и всички млади мъже – ергени или наскоро оженени. Затова наричат този празник още “мъжки Водици”. И на следващия ден – Ивановден – къпането с ледената вода продължава. Но този път ергените се опитват да окъпят и момите, а кумовете къпят младоженците и малките момиченца. Затова наричат празника също и “женски Водици”. Осветената вода има силата да пречиства не само хората. Обредно се измива на този ден и палешникът на ралото, за да се ражда бяла пшеница и голям берекет през новия земеделски сезон.
Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" не е обикновено школо, а истинска фабрика за таланти. Това е първото не само в България, а на Балканите училище за професионално изучаване на фолклор . Намира се в сърцето на красивия..
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..