Премиерът Бойко Борисов хвърли истинска бомба със заявлението си, че се надява тази година ръстът на БВП да достигне 4,5%. Реализъм или розови очила прозират зад тази надежда? Всъщност, изказана от устата на харизматичния Борисов, тя звучи по-скоро като указание за действие и като цел, която трябва да се достигне. Вицепремиерът по икономическата политика Томислав Дончев побърза да прегърне идеята, заяви, че в икономиката има потенциал, но призна все пак, че това е „висока цел”.

Според редица експерти и наблюдатели това e не само висока, но и прекалено амбициозна и нереалистична цел, особено на фона на официалната политика, водена досега, както и в контекста на факторите, които според министър-председателя биха довели до подобни зашеметяващи икономически висоти.

Според официалната политика, ръстът на Брутния вътрешен продукт през тази година се очаква да бъде 2,1%, с надежда за достигане на 3%. Също според официалната политика основната цел и задача пред страната е запазването на стабилността във всички области. Каквото и да означава това, със сигурност на може да става дума за такъв стопански възход, за какъвто настоява Бойко Борисов сега. Защото ръст от 4,5% в сравнение с предвидения 2,1% не може да бъде нищо друго освен „експлозия” на икономиката, при което, естествено, за никаква стабилност не може и дума да става. Експертите считат, че такъв ръст би разтърсил не само икономиката, но и цялата страна, а редица структури и отрасли ще се окажат неподготвени.

Коя е тази сила, която според премиера, ще запали фитила на икономическата бомба и ще изведе България на едно от челните места в света по икономически ръст? Вътрешното потребление, казва той. Но тук няма никакви сериозни признаци за протичащи или предстоящи съществени промени. Напротив, тук цари лелеяната от Борисов стабилност. Стабилност на най-ниското възможно в Европа равнище, при което се потребява само това, без което е невъзможно физическото оцеляване, и то на възможно най-ниските цени, т.е. потребява се най-ниското качество. На хоризонта не се очертават нито увеличаване на възнагражденията в публичния сектор, нито на социалните плащания, нито на пенсиите и стипендиите, нито на помощите за бедните и слабите. Нищо, което би накарало българина изведнъж да започне да харчи два пъти повече, отколкото досега. Всъщност може да се каже, че по отношение на потреблението лозунгът за стабилност във всичко и навсякъде се изразява в замразяване на доходите и цените.

Преките чуждестранни инвестиции и евросубсидиите биха могли да бъдат фактор, който да дръпне в рамките на 1-2% икономиката напред, но признаци за предстоящи големи плащания и проекти няма. И тук също може да се говори за стабилност...

Бойко Борисов е особено пристрастен към народната любов и мечтае да бъде харесван от всички. А няма българин, който да не се зарадва, когато от най-високо място му обещават толкова хубави неща. Ако се случат – всички печелят, ако ли не – независещи от нас причини колкото искаш.