Шестима депутати на Движението за права и свободи, сред които бившият му председател Лютви Местан, подадоха заявления за напускане на парламентарната група на движението. Местан бе отстранен от поста преди Коледните празници след обвинения, че е допуснал гафа под негово ръководство движението да се солидаризира с Турция около казуса за сваления руския боен самолет. Оттеглянето на отцепниците стана тихо, без специални декларации от тяхна страна или от страна на движението, и изглежда слага край на продължителните остри спорове около случилото се. Такова впечатление създава отсъствието на темата от централния печат.

Само по себе си излизането на шестимата от парламентарната група на ДПС оставя непроменено основното съотношение на силите в парламента. Отцепниците са малко на брой за създаване на собствена парламентарна група, и стават независими депутати, защото същевременно нямат право и да се присъединяват към някоя друга от парламентарните групи.

ДПС остава с 30 депутати в парламента, но макар групата му да намалява, продължава да е трета най-многочислена сила. Първа е управляващата партия ГЕРБ с 84 гласа, а втора – опозиционната БСП, с 38 гласа. Сборът от гласовете на двете най-големи опозиционни сили – БСП и ДПС, продължава да е по-малък от тези на управляващата ГЕРБ, дори без да се броят гласовете на по-малкия й коалиционен партньор – Реформаторския блок.

По някои предварителни изявления на Местан може да се съди, че като независими депутати отцепниците от ДПС вероятно ще са склонни да подкрепят десницата, а това фактически е в полза на управляващото мнозинство. При такива обстоятелства управлението ще е дори по-неуязвимо от сега и в непосредствена перспектива няма изгледи за предсрочни парламентарни избори, за каквито напоследък някои епизодично споменават. Макар изтъкано от компромиси, управлението остава стабилно, а това благоприятства България в сложната обстановка, която изживява Европа около бежанската криза.

В крайна сметка, последните сътресения в политическата сила на турския електорат не надхвърлиха рамките на вътрешнопартиен проблем, подобен на минали такива, при които бяха отстранявани други изтъкнати ръководители като Осман Октай и Касим Дал. И Октай, и Дал след отпадането си от ДПС се опитаха да осъществят собствени политически проекти, но постигнаха скромни резултати. Такъв вероятно би се оказал и евентуален опит на Лютви Местан за нова лична изява в либералното политическо пространство. Прогнозите са, че заради отцепването на шестимата ДПС няма да се разцепи, не само защото повечето от напусналите го дори не са били част от него, а и защото членската му маса има непоклатим инстинкт за единство.

В хода на драматичните събития около отстраняването на Лютви Местан бяха повдигнати цяла поредица от неудобни въпроси – поставил ли е Местан ДПС в услуга на съседна Турция в ущърб на националните интереси, защо след свалянето му е потърсил закрила в посолството на Анкара в София, защо му е била свалена държавната охрана, по каква причина е имало опит за намеса на турски официални лица в един вътрешен проблем на една българска партия, и т.н. Българското общество е болезнено чувствително към подобни въпроси, но едва ли получи задоволителен отговор на тях.