На 17 януари Православната църква почита паметта на Антоний Велики. На следващия ден е празникът на Свети Атанасий Велики. Народът ни ги нарича Антоновден и Атанасовден.
Св. Антоний е роден около 251 г. в Египет в семейството на християни, което повлияло до голяма степен за изграждането на неговите убеждения. Родителите му били заможни и той получил добро образование и се отдал на духовни размишления и дейности. На 20 години останал сирак и наследник на голямо богатство, но въпреки материалните изкушения, той продължил да следва духовния си път. Веднъж в Божия храм чул думите: "Ако искаш да бъдеш съвършен, върви и продай всичко, което притежаваш и го раздай на бедните. Така ще имаш своето съкровище на Небесата!" Антоний изпълнил Божията воля и раздал наследството, като заделил една част за по-малката си сестра и я поверил на грижите на християнска девическа общност. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира и го погребват, според волята му, на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В българската народна традиция някога спазвали и редица забрани, свързани с вярването, че светецът е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракс) и изобщо на болестите. Във фолклорната практика тези напасти се наричат с табуирани имена – „лелички”, „сладки и медени”, „благички”. Оттук и другото име на празника – Лелинден. Почти във всички райони на страната месят питки без мая, мажат ги с петмез или мед и раздават от тях за здраве. Една от питките оставят на тавана – за да зарадват „лелята” (чумата). За останалите болести също наричат парче хляб. На Антоновден жените не бива да шият и плетат – ако се убодат, раната няма да зарасне лесно, а и ще разсърдят болестите. По същата причина не трябва да се вари боб и леща (на техните зърна оприличават обривите при различните видове шарка).
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
От 7 до 9 юни Международният фестивал на историческите възстановки във Велико Търново ще събере на историческата крепост "Царевец" групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от България, Гърция, Италия, Румъния, Словакия и Сърбия...
Продължава тридневният фестивал на шевицата за жителите и гостите на свищовското село Вардим. Той се провежда на площада до читалище..