След като преди месец, с цената на разрив със собствения й министър на правосъдието, управляващата партия ГЕРБ прокара промени в Конституцията, касаещи структурата и състава на Висшия съдебен съвет, сега същата тази партия призова с декларация същия този съвет да си подаде оставката, защото доверието в него е изчерпано, не може да изпълнява функциите си по закон и се занимава с опити за търгуване с политическо влияние, решаване на корпоративни и икономически интереси и овладяване на съдебната власт от неясни кръгове и властови центрове. Малкият коалиционният партньор на ГЕРБ – коалицията Реформаторски блок, се солидаризира с искането, но отложи с ден официалната си реакция, защото в редиците му има нееднозначни позиции.

Искането за оставка на ВСС дойде и ден преди оповестяването на годишния доклад на ЕК за напредъка на България в съдебната система и вътрешните работи. Според мнозина, с това искане управляващите целят да бъдат приглушени поредните критики на Брюксел за липса на резултати в борбата с корупцията, неефективност на прокуратурата и отказ от обективна проверка на цяла поредица корупционни скандали.

За оставка на ВСС партийни декларации обаче не стигат и решение за разпускането си може да вземе само той, защото е независим от законодателната и изпълнителната власт. Половината от изборните му членове се определят от парламента, но дори и да бъдат призовани за оставка, решението е лично тяхно. Другата половина от изборните членове на съвета се определят от магистратурата, а тя напоследък е крайно разединена и раздирана от противоречия. Ако в резултат от призива все пак се стигне до оставка, идва на дневен ред въпросът за избора на нов съвет. Разпусне ли се той сега, новият му състав трябва да бъде избран, с мандат за пет години напред, според действащия в момента Закон за съдебната власт, в който се очакват промени през март. Бъдещите промени в закона няма ли да наложат напролет ново избиране на Висш съдебен съвет?

От решаването на проблема с ВСС във висока степен зависи и ходът на съдебната реформа. В декларацията си за оставка ГЕРБ не случайно призова за политически консенсус с оглед бързо придвижване на промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, а също на приемането на закони против корупцията и за противодействие на тероризма. Политически консенсус обаче няма, дори само на равнище управляващи. В момента опозицията стяга редици за вот на недоверие към правителството заради състоянието на здравеопазването, а както се вижда и в самото управляващо мнозинство има различия. Патриотичният фронт, който не е част от това мнозинство, но му оказва парламентарна подкрепа, заяви например, че няма да застане зад искането за оставка на ВСС, защото го възприема като намеса в работите на съдебната власт. Подобни интерпретации се чуха и от страна на членове на самия ВСС, а доскорошният министър на правосъдието Христо Иванов се обяви срещу колективна оставка. Според Христо Иванов, колективна оставка би замела персонални отговорности във ВСС, а на онези магистрати във ВСС, които водиха трудна борба срещу критикуваните от ЕК действия на мнозинството, трябва да се изкаже благодарност, а не да им се искат оставките. Синтезирайки сложността на ситуацията, Радан Кънев, лидер на Демократи за силна България, които наскоро излязоха от управляващата коалиция и са опозиция, допусна че най-добре ще е заедно с този ВСС да си отиде и това Народно събрание, което носи пълна отговорност за свинщините в съдебната система. Според Кънев, оставка трябва да си подадат също главният прокурор и председателят на Върховния административен съд, смятани за архитекти на мнозинството във ВСС, което го доведе до жалкото му днешно състояние.

Въпросът е не само сложен, но и болезнен, и очевидно не търпи отлагане.