Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сретение Господне, Втори Трифунец и Петльовден

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Както повечето големи християнски празници, Сретение Господне (отбелязван на 2 февруари), има и своя старинен фолклорен вариант, чиито корени водят до незнайни езически времена. Освен Сретение, народът ни нарича традиционния празник Втори Трифунец, Петльовден и т.н.


Сретение Господне е един от четирите големи празника в календара, посветени на Пресвета Богородица. Всяка година празникът припомня как святата майка отнесла в храма младенеца на четиридесетия ден след Рождество – така, както повелява Мойсеевият закон. Според него всеки първороден син се посвещава на Бога. Символичната цена, с която родителите „го откупуват“, е агне. Ако имотното им състояние не позволява тази жертва, те принасяли два гълъба или две гургулици. Богородица смирено спазила еврейския закон и на 40-ия ден след раждането на Божия син, заедно с Йосиф, отишла в Божия дом. Преминала през ритуално пречистване, тя принесла в жертва две гургулици. Според легендата, в храма ги чакал Симеон – „човек праведен и благоговеен“. Нему било предсказано, че „няма да вкуси смърт“ (т. е. няма да си отиде от този свят) докато не види Месията. Той взел в ръце малкия Исус и изрекъл думи, тълкувани като пророчески и осмислящи целия земен път на Спасителя и Божията майка.



Трите дни – 1, 2 и 3 февруари, народът ни наричал Трифунците – по името на Свети мъченик Трифон, чиято памет църквата почита на 1 февруари. Вторият Трифунец наричат още Сретение – така, както присъства в календара на православието. А третият е Сѐмен или Сѝмон (Симеон) – по името на стареца, който очаквал светото семейство в храма. На този ден – 2 февруари, жените месели питки и подарявали от тях на две къщи. Според поверието, ако вземеш пари на този ден, ще взимаш през цялата година. Ако дадеш,ще даваш през цялата година. Хубаво ли е времето, ще бъде такова още 40 дни. Ако вали сняг на парцали, през лятото пчелите ще се роят добре. Денят се осмисля и като еквивалент на Игнажден, защото в сила е вярването, че каквото (или когото) срещне човек, излизайки от дома си, такъв ще му бъде късметът през цялата година.



Името Петльовден (или Петловден), Петеларовден носи регионалният празник, честван в цяла Източна България. По нов стил на 2 февруари се отбелязва паметта на Свети Евтимий Търновски. Ето защо на някои места наричат обичая Евтимовден, Евтимя, Ефтим, Ихтима... Но той няма нищо общо с църковния. Според учените Петльовден има древнославянски произход. Както е известно, петелът е свързан много тясно с представите за слънцето. Той е един от слънчевите символи, възвестява настъпването на новия ден. Олицетворява мъжкото начало и оплодителната способност.

Обичаят е призван да привлича плодовитост и здраве за момчетата. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на петел. Извършва се от жени, майки на мъжки рожби или от момче, което не е достигнало полова зрялост (наричали го „петелар“). В някои отделни селища жертвената птица трябвало да е черна на цвят. Майката или петеларят извършвали жертвоприношението на прага на пътната врата, като гледали кръвта да опръска наоколо. С кръв се прави и кръстен знак по лицето на момчетата, по вратите на дома. След това от сварения петел майките раздават на съседи, заедно с тиганици или парчета пита.


Колоритни и изпълнени със символика, обичайните практики на Петльовден напомнят някои от задължителните моменти на Бабинден. Например посещението при бабата-акушерка, която е помагала при раждането на децата. Почти навсякъде се прави и обща трапеза в дома на бабата, съпроводена с веселие и прилична доза „блàжен“ (неприличен) хумор. За разлика от Бабинден, когато жените носят празничните си носии, на Петльовден всички са в булчинско облекло, включително и бабата. Закичени са с пера от опашката на петел. А бабата окичват и с къдели вълна, нанизи от пуканки и червени чушки – все знаци на плодородието. Тя кади трапезата и благославя жените.


Всичко това е абсолютно повторение на Бабинден (21 януари). В наши дни празникът съществува само като възстановка в селата, в които някога е бил част от традиционния календар. И като още един повод да се спази най-приятната част от традицията – празничното веселие. 


Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Рибарица е домакин на фолклорен фестивал

Ценители на българския фолклор се събраха в почивните 20 и 21 юли в тетевенското село Рибарица за Третия национален фестивал и шестнадесето издание на "Празник  на народния обичай и автентичната носия" в местността Костина. Във фестивалните дни..

публикувано на 21.07.24 в 08:25

Фолклорен фестивал в подножието на Витоша събира изпълнители от девет страни

От днес до 20 юли в подножието на планината Витоша ще се проведе едноименният Международен фоклорен фестивал. Изпълнители от Боливия, Индия, Италия, Албания, Мексико, Казахстан, Молдова, Северна Македония и България ще запознаят публиката с..

публикувано на 15.07.24 в 07:00
Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25