След дълго отсъствие от родните изложбени зали Енчо Пиронков кани своите почитатели в столичната галерия „Форум” на 10 февруари. В деня на откриването вернисажът ще продължи от 18.00 до 20.00 часа, а експозицията гостува там до средата на март. Един от най-талантливите представители на съвременната българска живопис, Пиронков е известен представител на т.нар. „Пловдивска школа от 60-те“. Негови съмишленици, приятели и духовни братя са известните художници Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев и Христо Стефанов. Наричани още „Пловдивската група”, те успяват не само да се наредят сред най-изтъкнатите български творци, но и да завладеят вниманието на чуждестранните специалисти и приятели на изобразителното изкуство. Творбите им се съхраняват в престижни световни галерии, музеи и частни колекции на няколко континента.
Предстоящата изложба на Енчо Пиронков е дългоочаквано събитие за многобройните му почитатели. Както споделя маестрото, неговото изкуство е предназначено само за хората, които имат потребност от духовната енергия, вградена в картините му с любов и отдаденост. Потънал в мълчание от години, големият живописец беше пестелив и в интервюто за Радио България, записано от дъщеря му Вида Пиронкова. Важна ли е равносметката за твореца и какво стои в основата на изкуството? Ето и неговият отговор:
Равносметка не може да се прави, защото животът е един миг. Неповторим и неуловим. Миг, който могат да ти дарят само Бог или природата. Да правиш равносметка, да определяш кое е велико и кое не е – дори да го правиш само за себе си... това е друга дейност, не е задача на твореца според мен. В изкуството, което правя, основното е човешката енергия и човешкият дух. Хората се интересуват не от самите картини, които са материалните носители. Те са привлечени от тяхното излъчване, от посланието. Бог е създал човека и му е вдъхнал своята енергия. Който я владее, прави истинско изкуство.
Енчо Пиронков е сред малцината художници, успели да постигнат световна известност в сравнително ранна възраст. При това без академично образование. Той е истински самороден талант. Завършил е гимназия в Пловдив. Първите успехи са в началото на 60-те години на м.в., когато творбите му са изложени на Първата национална младежка изложба в София. Следват десетки самостоятелни експозиции в България, Италия, Германия, Унгария, Полша и др. В картините му присъстват различни сюжети, но диалогът, общуването, обмяната на енергии са в основата на много от платната. Хората обикновено са представени заедно, поставени са в центъра на изображението. Разговарят, танцуват, наблюдават... Цветовете, които „населяват” картините и начина, по който художникът работи с тях, разкриват неговия талант на голям живописец.
Цветовете са своебразна форма, чрез която се проявява индивидуалността – казва той. – Цветовете са „дразнители”, предизвикват вниманието. Трябва да си надарен с таланта да владееш огромната гама от цветове и тонове, които карат зрителя да се вълнува и да усеща новите светове, които си създал. Необяснима дарба. Дори този, който я има, не може да я обясни. Вградена по духовен път в картините, тя носи духовност и излъчване, което търсят ценителите на изкуството.
Енчо Пиронков е оставил своя следа и в приложното монументално изкуство. Автор е на мозайки, фрески, стъклописи, дървена и метална пластика. Забележителните декори на историческия филм „Сватбите на Йоан Асен” също са негово дело. Както и декори към редица постановки на Пловдивския куклен театър. Има ли определена аудитория, към която са адресирани творбите му?
Изкуството винаги е било за тези, които имат необходимост от него – отговаря г-н Пиронков. – Така се е появило – като духовна енергия, предназначена за избраните. Защото не всички човешки същества имат потребност от духовност.Тя или се ражда заедно с човека, или се изгражда, но без нея не може да има контакт между твореца и публиката. Правя изкуството си с голяма любов, с голяма обич. Убеден съм, че изкуството е лична проява. Това е притегателната му сила. Това го прави уникално и необяснимо.
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...