До 14 февруари в Софийската градска художествена галерия може да се види изложбата на големия български художник Любен Зидаров, илюстрирал над 200 автори. В галерията бе показан и документалният филм „Вълшебното огледало на Любен Зидаров”, пресъздал дългия и плодоносен път на художника в изкуството. Разговаряме с Антон Стайков, съсценарист на лентата, художник, изследовател на илюстрацията, комикса и масовата култура.

Любен Зидаров е изключително важен за българската пластична култура по няколко причини. Първо, той успява от 40-те години на миналия век до 2016 година включително да твори непрестанно. Т.е. през неговия поглед ние можем да видим различни течения от средата до края на ХХ век и началото на ХХIпри един и същ автор, който е изключително последователен в своето развитие. Той отразява стиловете в Европа през това време, но и развива своя художествен почерк, при това изключително разумно и талантливо.

Какво значи да илюстрираш творби на повече от 200 автори?

Това значи първо да ги прочетеш. Той се вживява в творбата, в текста, в смисъла, преди да започне да илюстрира. Освен това, значи да интерпретираш, да имаш свой поглед, да измислиш собствен почерк, подход за конкретния автор. Любен Зидаров, въпреки че е разпознаваем в своите творби, е достатъчно различен при всеки автор, когото илюстрира. Освен това, той може да работи върху книгите на един и същи автор няколко пъти, в течение понякога на шест десетилетия. И по този начин развива собственото си усещане за този автор. Интерпретацията му се променя и спрямо промяната на неговите собствени философски и пластически виждания, през погледа на един по-възрастен и по-мъдър човек.

Ето как през 2014 и 2015 Любен Зидаров решава да предложи нова версия към част от илюстрациите в книгите „Том Сойер”, „Принцът и просякът” и „Островът на съкровищата.” В изложбата посетителите могат да сравнят двата варианта. На какви поприща извън илюстрацията работи художникът?

Той е изключително плодовит приложник, проектира например столове, кожени предмети или стенни килими. От друга страна, е достатъчно добър акварелист в циклите си от Париж, както е много добър портретист и най-вече автопортретист. Той има една дълга серия автопортрети, чрез които иронизира, поглежда света уж надсмивайки се над недостатъците на другите, но и на недостатъците си в собствения си характер по най-театрален, драматургичен начин. Неслучайно е започнал кариерата си първо като актьор в един детски театър. Тоест, драматургичното при него винаги остава.

Лесно ли беше да „отключите” спомените на Любен Зидаров?

Най-важното за нас беше да го накараме той да разкаже за цялото това време, да успеем да отворим тези врати у него към съкровените му спомени. Спомените за семейството, за детството, за важните му срещи, спомените за куриозни моменти, за пътувания, за общуване с други художници. И мисля, че успяхме във филма да отключим този пласт, който е най-важен – да успеем да накараме автора да говори за времето и за себе си.

Според режисьорката на филма Мария Николова 93-годишният художник има много точна оценка за себе си. И още:

Мисля, че Любен Зидаров щеше да бъде голям художник независимо от това къде се е родил, дали в България или някъде другаде, защото той е много оригинален в същността на творбите си, много силно разпознаваем.Той е илюстрирал множество книги в България, но той щеше да положи същия този труд независимо къде. И в този смисъл смятам, че той е едно национално богатство. Той също има реална представа за себе си. Има и много международни награди, които всъщност оценяват неговия труд.

Любен Зидаров е носител на поредица от национални и международни отличия, сред които са сребърен и златен медал от Международната изложба на книгата в Лайпциг. Има множество изложби през годините. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, Окръжните художествени галерии в страната, Дворец „Сент Джеймс” – Лондон, Галерията на университета „Хонг Ик” – Сеул, Италия, Норвегия, Финландия, Швейцария, Австрия, Германия.

Той и до ден днешен търси пътя си и се развива. И съзнава точно какво иска да постигне. Мисля, че в творческото си развитие сега той се стреми към изчистване на формата и символно предаване на това, което иска да каже чрез илюстрацията – обобщава Мария Николова.

Снимки от изложбата Венета Павлова