През 2015 икономиката на България отчете неочаквано висок ръст от 3% от брутния вътрешен продукт. Това се дължи на факта, че Европейската икономика се възстановява устойчиво. Според повечето прогнози темпът на развитие на икономиката на ЕС през 2016 ще е близък до миналогодишните нива и в този смисъл не може да очакваме, че българската икономика автоматично ще се ускори, защото външните фактори не са благоприятни за отчитане на по-висок растеж, заяви за Радио България икономистът Георги Ангелов от Институт „Отворено общество”. Единственият начин да се постигне желаният от правителството по-висок ръст е да се ускори темпът на реформите вътре в страната, да се подобрят бизнес средата и инвестиционният климат, заяви Ангелов. Българските власти възлагат надежди на вътрешното потребление като фактор на растеж през 2016:

Има основания да се повиши вътрешното потребление, най-вече защото изчезна големия проблем на пазара на труда, а именно постоянно повишаващата се безработица. В последните 1-2 години се отчита сериозен спад на безработицата и притеснението на домакинствата, че може всеки момент да си изгубят работата значително намалява. От друга страна лихвените проценти по депозитите и кредитите рязко намаляха и вече не е толкова изгодно за хората да държат парите си по банкова сметка. Може би вече е по-изгодно за едно младо семейство, което живее под наем, да изтегли ипотечен кредит и да си купи собствено жилище. От друга страна през 2016 предстои преглед на активите на банките. След като преминат тези стрес тестове банките ще са много по-склонни да отпускат кредити на фирмите и домакинствата.Това би подпомогнало потреблението на домакинствата и най-вече инвестиционното потребление, което би създало икономически растеж.

Георги Ангелов е на мнение, че заради рязкото повишаване на минималната работна заплата /МРЗ/ се наблюдава неравновесие на трудовия пазар в отделните региони в страната. В големите градове и особено в София ръстът на МРЗ не оказва голямо влияние, защото заплатите са доста над минималната и пазарът на труда се развива добре. В други региони обаче, където минималната заплата е много близо до средната, пазарът на труда страда и реално тези региони губят работни места.

Според Ангелов друго предизвикателство пред страната е да намали дела на сивия сектор, който в момента възлиза на около 30% от икономиката. Това отново изисква структурна реформа, така че гражданите да виждат смисъл в това да плащат осигуровки и данъци, да виждат съответните услуги, които им предоставя държавата – по добри пътища, училища, детски градини, здравна система и прочее. Когато се вижда този ефект хората ще бъдат по- склонни да допринасят към държавата, а не да протестират, както наскоро стана срещу цената на винетките. Гражданите трябва да получават така нареченото Value for Money, тоест когато плащаш пари на държавата трябва да получаваш съответното качество на услугата, заяви Ангелов.

Възползва ли се българският бизнес от слабото евро?

Българският бизнес беше повлиян значително от слабото евро, но не директно, а по скоро индиректно през ефекта върху икономиката на Еврозоната, защото когато немските, френските и австрийските фирми например са по-конкурентни и изнасят в чужбина, техните подизпълнители в България също се справят по-добре. Така че индиректно поради това, че слабото евро подобри конкурентоспособността на европейския износ, българските компании изнасят много повече за Европа и това е основният двигател на икономически растеж в страната.

Освобождават ли ресурс ниските цени на горивата за инвестиции и развитие?

Със сигурност цената на горивата и енергията е много важна за България, защото страната реално не произвежда горива. Така че това е един вид данък върху българските фирми и домакинства. Евтиният петрол води след себе си поевтиняване на природния газ. Това води до спад в цената на топлоенергията и стабилизиране на енергийния сектор. Всичко това означава повече разполагаем доход за домакинствата и по-малко разходи за фирмите, съответно те могат да пренасочат тези свободни средства към инвестиции. Този ефект се оценява на между 350 и 500 милиона евро годишно, така че това е едно сериозно подпомагане за българската икономика.