Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Миграцията от Изток през България – затишие преди буря?

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Някои развития около бежанската криза през последните дни навеждат на мисълта, че по външните граници на Европа редиците се стягат за отбрана, защото предстои нещо което няма да е на добре. В началото на отминаващата седмица дойде новината за починалите от измръзване две мигрантки – момиче на около 16 години и жена на около 30 години – намерени в района на Малко Търново, на границата с Турция. Както съобщи вътрешното министерство, те са били част от заловена група нелегални мигранти, 19 на брой, изоставени от каналджиите.

Дали е имало изобщо каналджии или групата самостоятелно се е придвижвала обаче не е ясно. Ако е имало каналджии, те са подготвили „пратката” на турска територия, там са взели парите на мигрантите. Ако групата е действала самостоятелно, тя се е организирала също на турска територия, т.е. възможно е турските власти да са си затворили очите за тяхното преминаване през границата.

Дали може да се търси връзка между този инцидент и острото изказване преди три дни на турския президент Реджеп Ердоган? Той заплаши в прав текст, че Анкара може да пусне към Западна Европа бежанците от Сирия, които в момента живеят в лагери на турска територия и са над 2,5 милиона. „Може да бъдем търпеливи до определен момент, а след това да им пожелаем приятно пътуване”, каза той. А маршрутът на това „пътуване” минава и през България. Дали Ердоган блъфира? Той не е доволен от това, че ООН е отпуснала на Анкара по-малко от половин милиард долара за справяне с бежанците, а ЕС е обещала 3 милиарда евро, след като по думите на Ердоган неговата страна досега е изхарчила над 9 милиарда долара. Логично е да се помисли, че Турция иска да вдигне мизата, за да продължи да задържа мигрантската вълна.

Хипотезата за „приятното пътуване” беше коментирана от министъра на отбраната Николай Ненчев. По думите му това е възможно и „трябва да бъдем готови за всеки сценарий”. Ненчев внесе все пак доза успокоение, като заяви, че българската армия има необходимия ресурс и би могло незабавно да се увеличи присъствието на хора и техника по границата, при това многократно. Интересно какво би станало обаче, ако на нашата граница „почука” в един хубав ден дори и половината от бежанците „складирани” сега на турска територия. Дали „хората и техниката” биха се справили със ситуацията?

Ако добавим и визитата в София на Димитрис Аврамопулос, еврокомисар по миграцията, изглежда има наистина стягане на редиците пред заплахата от „миграционно цунами”. Той потупа по рамото българските власти за добре свършената досега работа по охраната на границата. Но комисарят все пак припомни, че България се намира в съседство с Турция, че София носи отговорност за опазването на външните граници на ЕС и че ако Турция не се обвърже сериозно с решаването на бежанския проблем, обстановката може много да се усложни.

От българска страна беше изразен категоричен оптимизъм. Вътрешният министър Румяна Бъчварова заяви, че на практика България има 100-процентов контрол на границата с Турция. Както и че е „неприемливо” предложението на страните от Вишеградската четворка, и преди всичко на Будапеща, България да затвори границата си с Гърция, която, по преценка на редица страни от ЕС, не може да се справи с бежанския натиск. „Трябва да подкрепяме Гърция, защото тя е наш съсед и партньор”, каза Бъчварова, каквото и да означава това.

Колкото до финансовия аспект, Димитрис Аврамопулос акцентира върху това, че за работа с мигрантите ЕК отпуска на България 91 милиона евро за периода 2014 – 2020 година. Достатъчни ли са или става въпрос за трохи хвърлени под трапезата? Българските власти не коментират. Впрочем, в България не се говори ясно и точно колко струва на данъкоплатеца охраната на границата и издръжката на мигрантите на територията на страната.

Сега е още зима. Не е сезон за масова миграция, но дано не става въпрос за затишие преди буря.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български адвокати все по-често търсят работа в чужбина

Все по-значителен брой адвокати, макар и вписани в българските адвокатски колегии, започват да работят за чужди компании или чужди адвокатски дружества дистанционно или дори емигрират и се установяват постоянно извън страната, съобщава онлайн изданието..

публикувано на 23.07.24 в 15:03
Откриването на XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища зад граница

Българското образование в чужбина не може да разчита само на възрожденски ентусиазъм

396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към задграничните представителства на България, 5 към българските църковни общини и 374, създадени от..

публикувано на 23.07.24 в 13:25

Служебният премиер отговаря на въпроси на граждани

На въпрос на граждани, защо украинските бежанци са на хотел, а пострадалите от пожара в с. Воден във фургони , премиерът отговори на живо във "Фейсбук": "Не бих правил такова противопоставяне. Знаете, че украинските бежанци са бежанци от война...

публикувано на 23.07.24 в 12:16