Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Роенето на политическите сили продължава

БНР Новини
Георги Кадиев, Лютви Местан и Радан Кънев
Снимка: БГНЕС

Тази неделя, месеци след като БСП го изключи от парламентарната си група, социалистът Георги Кадиев обяви, че ще създава нова политическа формация. Формацията би била третата, отцепила се от БСП от 2010 г. насам, след Движение 21 на социалистката Татяна Дончева и партията АБВ на бившия соцлидер Георги Първанов.

Новината за нов политически субект в лявото пространство можеше и да мине незабелязана, ако дни преди нея бившият председател на ДПС Лютви Местан, отстранен от поста заради остра конфронтация с почетния председател на движенето Ахмед Доган, не бе обявил, че създава нов политически проект – Демократи за отговорност, солидарност и толерантност (ДОСТ). Абревиатурата ДОСТ означава на турски език „приятел“, но Местан не крие чувствата си на неприязън към Доган. Проектът му щял да е „реална либерална партия“, подкрепяна от несъгласни с тезите на Доган и чувстващи се непредставени от ДПС. Враждуващите помежду си либералните формации само в пространството на етнически турския електорат станаха вече три – движението-майка ДПС (сега в опозиция), центристката либерална партия на Касим Дал (сега участваща в управлението като член на дясната коалиция Реформаторски блок) и все още предстоящата партия ДОСТ. Последното разцепление в ДПС създава разделение не само сред турския електорат в България, но и сред многобройните етнически турци, емигрирали в Турция. Управляващите в Турция не симпатизират на ДПС, ако съдим по официално непризнатата, но и неотречена забрана на Анкара почетният председател и неизменен лидер на ДПС – Ахмед Доган, да пътува в Турция. Но чувствата са взаимни, защото скоро след разцепление на ДПС, негова делегация посети Турция за разговори с опозиционната Републиканска народна партия. Колкото и тези симпатии/антипатии да са дискретни, те във висока степен се отразяват и в официалните отношения с Турция.

Тези дни се очакваше и нещо, което не се случи – някакво изясняване на вътрешната ситуация в участващия в коалиционното управление Реформаторски блок. Съставена първоначално от пет политически сили, днес тази коалицията е в необичайна ситуация, при която четири от членовете й подкрепят правителството, а една – Демократи за силна България (ДСБ), е в опозиция. Опитът за възстановяване на единството чрез актуализиране на коалиционното споразумение не сполучи и в момента ДСБ страни както от управляващата ГЕРБ, така и от опозицията в лицето на БСП и ДПС. Проблемът е оставен за решаване през май-юни, докато формациите от Реформаторския блок не изготвят ново споразумение помежду си, а после проведат и конгрес, на който блокът да стане политическа конфедерация с максимална самостоятелност на участващите партии, но единно ръководство. След конгреса ще се подписва ново коалиционно споразумение за общо явяване на президентските избори, а се обменят и идеи за разширяване на състава на коалицията. Май и тук нещата клонят към роене, а не към консолидация.

След най-новите събития в политическото пространство, партиите в България вече са над 400. Съдейки по основните герои, може да съдим, че роенето продължава не заради идеи, а заради лидерски амбиции. На фона на растящата апатия в средите на електората, ситуацията клони към „много вожд, малко индианец“, става трудно проследима дори за познавачи и от това печелят само партиите от първа линия.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 16 септември 2024 г.

В „България днес“ на 16 септември слушайте з а първия учебен ден в България и в българските неделни училища зад граница. От историка Веселин Лазаров узнаваме защо датата  15 септември е избрана за начало на учебната година в България. А Дарина..

публикувано на 16.09.24 в 19:00

Граждански активисти очакват реакцията на Европа заради промените в Закона за образованието

Над 160 български граждански организации, сред които и Национална мрежа за децата, изпращат отворено писмо до редица европейски институции, организации, посолства и дипломатически представителства, относно законовите промени, въвеждащи забрана за..

публикувано на 16.09.24 в 17:49

Синдикати, бизнес и правителство не се споразумяха за линията на бедност

Националният съвет за тристранно сътрудничество проведе заседание, на което беше разгледан Проект на постановление на Министерски съвет за определяне линията на бедност за страната за 2025 г. Правителството предлага линията на бедност да се повиши от 526..

публикувано на 16.09.24 в 16:47