Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Деветдесет на сто от хората в градовете дишат мръсен въздух

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Четиринайсет хиляди българи годишно умират заради мръсния въздух, който дишат, според доклад на Европейската агенция по околната среда. Основната причина за преждевременната смъртност е превишеното съдържание на фини прахови частици в атмосферата. Човешкият живот у нас намалява средно със седем месеца вследствие на замърсяването на въздуха, пише още в документа.

Едновременно с европейския доклад беше оповестено още едно изследване – с още по-драстични данни. На здравен форум председателят на Българското дружество по белодробни болести Диана Петкова съобщи, че 18 хиляди българи всяка година умират от болести, причинени от мръсния въздух.

Когато вредни вещества като фини прахови частици, серен диоксид, азотен двуокис, олово попадат в организма ни след всяко вдишване в наднормени нива, те носят опасност за здравето ни. Белодробни, сърдечно-съдови и мозъчни заболявания, увреждания на репродуктивната функция, преждевременни раждания – това са само част от следствията на екологичния проблем. Но докато по смъртност на Стария континент се нареждаме на осмо място, страната ни е водеща в класацията на европейските градове с най-мръсен въздух. Четири от петте най-замърсени градове са български – Перник, Пловдив, Плевен и Добрич. А според изследване на СЗО, цитирано от „Грийнпийс” за деня срещу рака на белите дробове, столицата София е на 5 място сред големите световни градове по риск от заболеваемост от белодробен рак (над 25 процента) вследствие на замърсеност на въздуха с фини прахови частици.

По фини прахови частици изследванията показват, че над 90 процента от населението в градовете има проблеми с нивото на замърсяване, заяви Валери Серафимов от Изпълнителната агенция по околна среда. Ако през годината минимум 35 дни е превишена нормата за съдържание на фини прахови частици, има проблем с този замърсител. Така през 2015 г. във Видин е имало 187 дни – т.е . в половината от годината се наблюдава превишаване на нормата. Друг град със значителен проблем е Плевен със 138 дни, в които е имало превишаване на допустимата норма.

Основните източници на фини прахови частици са изгарянето на твърди и течни горива в бита, автомобилният транспорт и промишлеността. Някои от простите решения за ограничаване на замърсяванията са ограничаването на трафика на колите, засаждането на зелени зони, измиването на улиците, но най-вече – използването на екологосъобразни горива за отопление. Всички тези решения са в ръцете на общините, информира Валери Серафимов.

Всяка община трябва да осигури достъп на населението до по-добри източници на отопление, какъвто е природният газ. На много населени места са прекарани съответните захранващи инсталации. Така който желае и има финансовите средства, може да се включи в тази система и да допринесе за подобряването на качеството на въздуха. Но докато хората не са убедени, че трябва да преминат на по-екологосъобразни горива, в някои селища трудно ще бъдат постигнати допустимите норми.

Проблемът е, че най-бедните хора се отопляват с печки на твърди горива. Експертът признава, че именно това е причината екологичното министерство все още да не е предприело по-драстични мерки за забраната им. Според последното преброяване на населението през 2011 г. 57 процента от хората се отопляват с твърдо гориво, 26 на сто с електричество, 14 на сто използват парно и едва процент и половина са на газ. Нормално ли е обаче заради липсата на социално решение хората да продължават да дишат мръсен въздух?

Не е нормално, разбира се, но такива са даденостите в България – бедно население, което използва неекологосъобразни горива. Виждате, че голяма част дори от гражданите в по-големите градове от централно топлоснабдяване минават на дърва и въглища, защото им е по-евтино. Така че както се казва – всичко е в ръцете на народа, коментира Валери Серафимов.

За решаване на проблемите с мръсния въздух за страната ни са предвидени 120 млн. лв. от оперативната програма „Околна среда”. Освен това, през т.г. общините ще получат още 111 млн. лв. за изграждането на зелени зони и подмяната на автобуси на градския транспорт.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 19

В брой 19 на предаването слушайте: За българите в Кипър и отношението им към българския език и култура - Мария Мавруди, председател на Културната асоциация на българите в Кипър; Защо българите в Албания срещат трудности с употребата на..

публикувано на 26.09.24 в 12:00

Преводачът Свилена Георгиева: Изучаването на чужди езици ни научава да обичаме и ценим нашият български

Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното наследство на Европа. В ЕС има 24 официални езика и всеки път, когато към ЕС се присъединяват държави..

публикувано на 26.09.24 в 11:40
Българска академия на науките

БАН избра шестима нови академици

Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева. Основните й научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава..

публикувано на 26.09.24 в 09:41