Само преди месец Европейската комисия огласи критичен годишен доклад за състоянието и проблемите в областта на правосъдието и правовия ред в България. В него за пореден път властите в София бяха критикувани, че не предприемат и не прилагат належащите реформи, че съдебната система е неефективна и ненадеждна, че е корумпирана и че господството на закона в България си остава само на приказки, а в действителността господстват правилата на подземния свят.

Сега на мерника на Брюксел се оказа българската икономика. В годишния анализ на икономическите и социалните предизвикателства в държавите-членки на Евросъюза, съставен от Еврокомисията, няма и една добра дума за България. Напротив, на нейната икономика и социална сфера се приписват какви ли не грехове и недостатъци. Излиза, че според Брюксел България е някаква черна дупка в съюза, в която всичко е непрозрачно, зловещо, мизерно, потискащо и заплашващо. По-конкретно, в социално-икономическия доклад термините и квалификациите са: корупция, недостатъчно инвестиции, бавене на реформи, висока задлъжнялост на частния сектор, слабости в системата на обществените поръчки, дефлация. На този обезкуражителен фон съвсем логично звучат и нерадостните прогнози за задълбочаване на социалните проблеми в здравеопазването и образованието, за забавяне на икономическия растеж. С две думи, България и българите не ги чака нищо добро в близко бъдеще.

Че България е най-бедната и най-слаборазвитата социално-икономически страна в Евросъюза, е отдавна известно и в страната, и в света. Но че не може всичко да е непрогледно черно, е истина, която е безспорна за всеки непредубеден наблюдател. Тук може би трябва да напомним поговорката за песимиста и оптимиста. Според първия чашата е наполовина празна, според втория чашата е наполовина пълна. И двамата са прави, въпросът е в оценката.

А че нещата по-специално в икономиката не вървят толкова зле, се доказва от фактите. България регистрира един от най-високите в Европа ръстове на БВП, външният й дълг е пренебрежимо малък, заплатите са ниски, но почти никъде в Европа не растат толкова бързо. Безработицата, за разлика от много по-развити европейски страни, е на съвсем прилично равнище и продължава да намалява, България е изключително красива и гостоприемна страна и туризмът процъфтява въпреки международните конфликти и напрежения, чуждите инвестиции достигат до предкризисните нива от 2008-2009г. и т.н. И нещо много важно, особено в контекста на неспокойната и тревожна заобикаляща действителност – България в социално и политическо отношение е изключително спокойно място, където хората живеят скромно, но без опасност за живота или за имуществото си.

Вярно е, че да се критикува една малка, периферна и не особено влиятелна страна е много по-лесно, отколкото да се забележат и отбележат малките и постепенни стъпки по пътя напред. Но пък именно те в крайна сметка са важни за хората от улицата, защото истината е в детайлите от ежедневния живот на нормалните хора.