Всички искаме да сме щастливи, но не винаги се получава. Известният български художник проф. Андрей Даниел, преподавател в Националната художествена академия, обаче е намерил път към щастието с новата си изложба. До 27 март в столичната галерия „Нюанс” може да се види негова сбирка от картини, озаглавена Hic habitat felicitas /Тук живее щастието/.

В експозицията са събрани живописни творби, рисувани в последните няколко месеца, подготвени специално за пространството на галерията. Те са „уловили” щастливи за художника мигове. Част от картините са посветени на престоя му в Залцбург. Старинният град го е пленил с историята и с атмосферата си.

Уютният бюргерски град, съчетан с аристократичния мирис на лукс и култура, ме опияняваха и правеха щастлив – отбелязва живописецът. – Нямаше да обърна внимание на историята за откритата древноримска мозайка в центъра на града, ако не бе прекрасната малка книга на Ерих Кестнер: „Презграничното пътуване”. В нея, между другото, се разказва как навремето, когато подготвяли паметника на Моцарт, строителите открили в изкопа следния римски надпис: Hic habitat felicitas. За мен бе удивително и почти мистично, защото преди да го открия в реалността, този надпис беше вече в душата ми. Вероятно човекът е така устроен – да открива нещата едва тогава, когато осъзнае, че те са били в него отдавна. Всъщност, тази изложба е резултат от щастливо открити сюжети в реалността, които преди това са съществували само в сънищата и фантазията ми.

Много често се оказва, че хората не успяват да видят и да познаят неща, които не са им предварително познати – споделя художникът. – Така че аз предполагам, че всички тези неща, които ми харесаха и ме очароваха в този град, някак си са живеели в мене и преди това. И фактът, че ги открих наяве, беше наистина много приятно усещане.

Една от най-впечатляващите картини в експозицията е на свирещ струнен оркестър. Как се рисува музика?

Това е опус във връзка с моите интереси в музиката. Заглавието е „Щрайхът в действие”. Това са цигулките, челата, контрабасите, струнните инструменти в един оркестър. Мен ме интересуват музикантски типажи, състояния на трудово и творческо усилие, нещо, което при музиканта е много красиво и ясно изразено. Ако човек рисува художник, не е толкова изразително, колкото когато свири цигулар.

И още красота от изложбата: Замъкът на водата, обсипан с цъфнали магнолии. Картината „Песен за есетрата” пък разказва смешна история, случила се в XVII век. Любопитно е, че огромната риба е била хваната в относително малка река. Андрей Даниел е успял да нарисува и друга местна забележителност – къщата на палача. Защо ли там няма съседи? Но да погледнем към нещо вдъхновяващо – пейзажа „Йонийският бряг или краят на лошото време”. Струва си…

Снимки от изложбата: Венета Павлова