Ако търсите старинното звучене на странджанската песен, ще го откриете в гласа на Петко Нанчев от с. Граматиково. Искате ли да чуете увлекателен разказ за прекрасната природа на Странджа планина – вслушайте се в думите му, споделени специално за Радио България. Няколко десетилетия Петко е работил като лесничей, а странджанските песни носи още от детството си. Наскоро той направи записи за фонда на БНР, всички без инструментален съпровод. Сред тях има наистина уникални образци, съпровождали някога различни обичаи.

Тогава, още не навършил 10 години, Петко е най-малкият участник. Не закъсняват отличията и от други национални и регионални събори–надпявания. Песните си наследява от своята майка. Тя му предава и любовта към обичаи и обреди, а с годините Петко допълва и познанията си за тях:

Странджанската песен и обреди носят своите послания още от времето на траките – разказва той. Тук са минали още много цивилизации, оставяйки своята следа, но в основата си остава красотата и наследството на тракийската култура. Дори и след приемането на християнството като официална религия (в средата на IХ век), при нас се запазват езическите обичаи. Много ярки примери са нестинарството и Янивото буле (така се нарича при нас Еньовден) на 24 юни – деня на Йоан Кръстител. Някога животът на странджанеца минавал в песен – от неговото раждане до смъртта. Като се започне с коледарските песни, трапезните мелодии, изпълнявани на Йордановден, Ивановден. Интересен цикъл са песните по време на великденските пости, когато са забранени сватбите, кръщенетата. При нас се пеят пролетните песни на обичая Филек. Те са бавни, изпълнени с любов и тъга. Имаме песни за кὸпан на царевица, за жътва, за вършитба, а есента е за седенкарските  припевки.

Странджа е лесно достъпна планина, разгърнала красотите си сред атмосферата на мистичност, която привлича неустоимо. Фолклористите признават, че странджанската музика е част от архитектониката на планината. Живописни картини за това единение рисува Петко Нанчев:

Повече от 40 години съм работил в системата за опазване на горите. Преди това постоянно бях с дядо си, който имаше чифлик на брега на река Велека – място, известно със своята неописуема красота и богатство от растителни видове. В Странджа се срещат над 35 вида вечнозелени растения, някои са реликти от времето на терциера (преди последния ледников период). Сред тях е странджанската зеленика, избрана за символ на планината. Богатата на уникални видове природа привлича туристите. За тях са интересни и старинните църкви. Най-отдавна е строена „Св. Лука“ – преди повече от 300 години. Намира се в село, близо до моето. Вкопана е в земята, заради разпоредбите по време на османското робство. Известни са и тракийските светилища. Най-посещавано е Ендипаска, там извира целебна вода от основата на скала. Уникални са т.нар. Соларни пръстени, както и водопадът в местността Докузак до с. Стоилово. Местността Влахов дол ( в землището на Граматиково) се счита за родното място на нестинарите. В последната неделя на май там се събират хора от петте нестинарски села: Граматиково, Сливарово, Българи, Кондолово, Костѝ. Изпълняват се танците върху огън, извършват се пророчествата на нестинарите. Всички се чувстват част от една общност, зареждат се с положителна енергия. Не мога да си представя да съм далече от планината, а песните и обичаите са съдържанието на живота ми.

Петко Нанчев е убеден, че традициите трябва да бъдат продължавани от следващите поколения. Възрастните носители на родовата памет трябва да направят всичко необходимо тя да остане напред във времето. Недопустимо е, грях е да загубим това богатство – казва още той. Споделя, че при своите срещи с млади изпълнители винаги се стреми да предава странджанската песен в нейния оригинален вид.