„Силата на думите: мрежи, радикализация, осмиване” – под това заглавие в Народното събрание се проведе международна конференция. Поводът е Международният ден на Франкофонията. Бяха разисквани главно две основни теми: радикализацията на младежта в социалните мрежи и хуморът като политическа критика.  Сред участниците в конференцията бе известният български карикатурист Чавдар Николов. Знаете ли кога възниква жанрът карикатура? Това се случва в 16-ти век в Италия – отбелязва той. В началото тя е служела за забавление в ателиетата на художниците. А в 18-19-ти век се появява и политическата карикатура. Тогава тя се превръща в оръжие на свободата на словото, но също и в оръжие на пропагандата. Впрочем, да си карикатурист, не винаги е безопасно.

Имаме примери и от нашенската действителност. През 1925 година в страната се води тиха гражданска война, в която жертвите от двете страни загиват най-често в резултат на атентати. Около една седмица преди атентата на Военната организация на комунистическата партия в църквата „Света Неделя” в печата излиза карикатура на Александър Добринов. Тя представлява изображение на Смъртта, която заявява: „Тази година Христос няма да възкръсне.” И какво се случва след дни – има атентат. Броят на загиналите е 213 души. А на ранените – 500. Александър Добринов е арестуван моментално, заподозрян е във връзки с атентаторите. Прекарва може би шест месеца в ареста, докато известният политик и журналист Димо Казасов не се застъпва за него и той е освободен – посочва Чавдар Николов. – По-нататък ще видим, че отношенията на Александър Добринов с различните власти никак не са били добри, защото след Девети септември 1944-а той е осъден на две години ефективна присъда от т.нар. Народен съд, заради илюстрациите му за живота в Съветския съюз, издавани от Министерството на пропагандата.

Друг български карикатурист – Александър Божинов, пък е изобразил Молотов с нацистки символ, от времето на пакта Рибентроп-Молотов, когато отношенията между Съветския съюз и Германия са бляскави. Любопитна е историята на Александър Божинов пред Народния съд. По това време да свидетелства срещу него е поканен талантливият художник Илия Бешков, известен с левите си убеждения. Водещият съдебното заседание казва: „Г-н Бешков, вие сте най-добрият български карикатурист.” А той му отговаря: „Не, вие съдите най-добрия български карикатурист.”

Това обаче донася на художника една година условна присъда, издадена от Народния съд. Най-тежкият случай в историята на българската карикатура е Райко Алексиев. Една от карикатурите му, публикувани във вестник „Щурец”, е как Сталин свири на балалайка. А отдолу текстът е „Волга, Волга мать родная, где ще му излезе края”. Явно Райко Алексиев е бил твърде недолюбван от комунистите. Той е убит. И след това е осъден от Народния съд.

В по-ново време също има истории на свободомислие и гражданска съвест.

Интересен е случаят от 1968 година, когато Радой Ралин и Борис Димовски издават една книжка – „Люти чушки”. Известно е, че тиражът й след около две седмици е събран и изгорен в Полиграфическия комбинат, и то заради карикатура, с която Борис Димовски е илюстрирал една хубава епиграма на Радой Ралин – „Сит търбух – за наука глух”. Но един тогавашен поет видял в опашката на прасето подписа на Тодор Живков. Поради тази причина тиражът е събран, изгорен, но някъде все още се намират книги по антикварните книжарници в България. След този случай Радой Ралин и Борис Димовски губят работата си, задълго са в немилост.

Друг български карикатурист – Тодор Цонев, пък почти ежедневно рисува Тодор Живков. И след промените от 1989 година показва грандиозна изложба. Може би нямаше по-посетена карикатурна изложба в нашата история – обобщава Чавдар Николов.

В галерията по-долу може да видите три карикатури на Чавдар Николов.