Необичаен каменен пейзаж се разстила в северозападния кът на България. Това са Белоградчишките скали, всяващи респект и благоговение с издигащите се към небето каменни грамади. Районът е надупчен със зейнали към царството на Хадес пропасти, каньони и пещери. А най-известната сред тях е Магурата. Природната забележителност е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Но това, което я прави уникална, са древните рисунки по стените й – около 900 на брой. Предполага се, че най-старите от тях са на около 8 хиляди години и са едни от най-ранните в Европа. Част от тях пресъздават примитивни сцени от ежедневието на първобитния човек, но има знаци и символи, които все още не са разгадани. Според екип от местни палеоархеолози и историци не само пещерата Магура, а целият район около нея, включващ и прословутите Белоградчишки скали, е бил водещ култов център в древността. В продължение на дълги години учените изследват символите по стените й и стигат до извода, че това не са обикновени първобитни рисунки. Или поне някои от тях. Все повече доказателства потвърждават хипотезата, че пещерата е била своебразна библиотека, в която са закодирани познанията на древните за света– твърди Кирил Кирилов от археологическото дружество „Белоградчик”. Към това заключение ни отвеждат различни изследвания. Като се започне със семантичния анализ на думата „магура”. Оказва се, че тя се среща и на други места по света. И навсякъде се отнася до пещера, хълм или до вода, която извира. Но единствено българската Магура е едновременно пещера, намира се вътре в хълм и до нея извира езеро. Да не говорим, че ние тук имаме традиции да изграждаме могили, а думата „могила” е близка като звучене до „магура”. Освен това, могилата също е хълм с кухина, съдържаща свещени послания – казва Кирил Кирилов и добавя:

Разполагаме с пълна карта на разпространението на названието „магура” по света – това са над 2400 места. Срещаме думата чак в Япония, в Тихия океан, в Африка. И на всички тези места наблюдаваме същия култ към богинята Майка, изобразена и в нашата Магура, даже със същото име. В Южна Корея например тя се казва Маго, а в Китай – Магу. Богинята е свързана с пещерите, с плодородието. Предците ни считали, че тя дава познания на тези, които искат да й се посветят.

В Магурата намираме аналози на келтски руни, както и символи от алхимията, твърди моят събеседник. И още нещо удивително – тук учените откриват древни прототипи на 26 букви от кирилицата, изобразени по стените на пещерата няколко хилядолетия преди създаването на славянската писменост. В момента екипът изготвя каталог на пещерните рисунки. Идеята е да се проследи къде още по света се срещат подобни праисторически изображения. Но не само Магурата фокусира вниманието им. Районът е пропит с мистика. До момента са открити 5 древни светилища, използвани като места за религиозни ритуали и астрономически обсерватории. Сред тях е двуетажната пещера Лепеница, притаена в сърцето на Белоградчишките скали.

Предполага се, че е обитавана още от преди 5 хиляди години – казва Кирил Кирилов. – Намира се на 4 км. от Белоградчик, до нея се стига по екопътека. На скална площадка над пещерата пък е разположена т.нар. „звездна карта” с обособен скален трон за наблюдение на нарочно изсечените в скалата дупки, представляващи звезди и съзвездия. Нашето дружество организира туристически маршрути из тези места с разяснителни беседи. Направихме възстановка на праисторическо жилище по древни технологии. Изградено е от напълно естествени материали – дърво, глина и слама. Любопитното е, че първобитният човек е живеел в подобни на някогашните български къщи „плетарки”, или дървени конструкции, покрити с плет от пръчки, измазани с глина.

Белоградчишките скали и Магурата тепърва ще разкриват своите хилядолетни тайни. Може да се окаже, че именно оттук е започнало разпространението на различни древни култове и религии по света – казва Кирил Кирилов. Дали някога ще разберем цялата истина за това магнетично място? Само времето ще покаже... А засега се надяваме скалните рисунки от пещерата да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство.

Снимките са предоставени от Кирил Кирилов