В неделя католическият свят празнува Великден. В очакване на Възкресение е и относително малката общност на католиците в България – те представляват малко повече от един процент от населението на страната. Историята на католицизма в България ни връща в Средновековието, когато монаси от Францисканския орден от днешна Босна предприемат поклонническо пътуване до Светите земи. Пътят им води през България, тогава част от Османската империя. Част от монасите остават в нашите земи и по поръчение на Ватикана поставят началото на католическата църква в България. Днес католиците наред с мюсюлмани, евреи и арменци представляват една от тачените религиозни общности в България.
Катедралният храм „Успение Богородично” в центъра на София. Делничен ден е. В 10 часа започва службата. Зад олтара се чува гласът на енорийския свещеник, архимандрит Благовест Вангелов.
За неделната служба и на големи църковни празници църквата се изпълва с хора – разказва архимандрит Вангелов. Католиците са сравнително малка енория в преобладаващо православна България, но в ежедневието на българите (за добро или лошо) вярата няма особено значение. По нашите географски ширини, в сърцето на Балканския полуостров, превратностите на историята от античността до днес са ни научили на толерантност. И архимандрит Вангелов често говори за историята и произхода на своята енория от около 3000 вярващи.
По принцип сме българи, но има и такива, които са дошли преди много години да живеят в България. Има от Украйна, Румъния, женени хора, вече със семейства, с утвърдени традиции.
Семейната история на Благовест Вангелов е историята на повечето католици в България. Голяма част от тях са бежанци след Балканските войни и разпадането на Османската империя.
Майка ми е раждана в Солун. Баща ми е от София, но всъщност неговото семейство са бежанци от Кукуш в днешна северна Гърция. Първият брат на баща ми е роден в Кукуш. Интересното в историята на нашата църква е, че ние до 1860 г. сме си били православна църква. По различно време, но около 20-те години на ХХ век семейството ми идва в София, тук родителите ми се запознават и оженват.
Растящият брой католици в началото на миналия век изисква те да имат свой самостоятелен храм. Усилията на дружеството на католиците от източен обред, създадено още през 1912 г., са насочени към тази цел. Те се увенчават с успех през 1921 г., когато Ватикана изпраща свой представител, натоварен лично от Светия отец на място да проучи нуждите на източните католици и да ги подпомогне. Така през 1924 г. в центъра на София е построен катедралният храм „Успение Богородично”. Година по-късно Рим изпраща монсеньор Анджело Ронкали, бъдещия папа Йоан ХХIII, за да помогне за окончателното уреждане на духовната администрация.
Свещеник съм от 25 години, – разказва отец Благовест Вангелов. – Завършил съм Класическа гимназия, учил съм 5 години богословие тук, в София, по време на комунизма. Нямаше начин да се обучавам в чужбина и затова учих тук като частен ученик. След промените се отвориха възможностите и две години специализирах в Рим. Ние сме католици от източен обред. Всички обредности са както в православната църква. Ние се кръстим по същия начин, ползваме същата литургия на Св. Йоан Златоуст.
За разлика от православната църква, католиците в България са силно социално ангажирани. Дори за непосветените в църковните дела благотворителността им е пословична. Католическата църква се финансира изключително от дарения. Парите никога не стигат, но въпреки това архимандрит Вангелов се радва, че неговата църква може да помага на социално слаби хора.
Ние сме една малка църква. Трудно бихме казали, че правим много неща. Църквата има организирана структура, която се нарича „Каритас”. Тя се занимава с различни благотворителни дейности. Освен това имаме център за инвалиди, център за самотни майки и социален патронаж.
Наскоро, по покана на Епископската конференция на Католическата църква в България и на правителството, на посещение в София бе кардинал Пиетро Паролин, държавен секретар на Светия отец. С тържествена служба кардинал Паролин освети обновения катедрален храм „Успение Богородично”.
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..