Тези дни македонската столица Скопие стана арена на ожесточени протести срещу управляващите, а и на контрапротести срещу опозицията. Потрошена бе приемната на президентството, а за да разпръсне демонстрантите полицията прибегна до водни оръдия и сълзотворен газ. Недоволството ескалира заради решение на президента Георге Иванов да амнистира в аванс разследвани за корупция политици, бизнесмени и магистрати, защото искал да успокои политическата обстановка преди предстоящите парламентарни избори.

Последваха реакции на тревога от ЕС и съседни държави. Външният министър на България Даниел Митов призова македонските политици да бъдат на висотата на своите отговорности и да се въздържат от действия, които биха могли да подкопаят правовия ред в държавата. В телефонен разговор с македонския си колега Георге Иванов българският президент Росен Плевнелиев осъди решението му за амнистиране. Визирайки съвпадането на щурмуването по границата от бежанците в Идомени и протестните действия вътре в Македония, премиерът Бойко Борисов заяви, че има данни за целенасочено дестабилизиране на страни в региона. Премиерът изрази и опасение, че при евентуален импийчмънт на президента в Македония границата няма да може да бъде пазена добре, а какво ще следва от това „само може да гадаем...” Подобни опасенията може някому да се сторят пресилени, но косвено се подкрепят от конкретни обстоятелства. От петък южната граница на България се охранява от смесени патрули на военни и гранична полиция. Гръцката армия провежда военни учения край границата си с Македония, а македонският президент се оплака, че гръцки военни самолети са нарушили въздушното пространство на страната му. Нестабилността в Македония на всичко отгоре е хронична. Преди около година, заради престрелки между полицията и терористи в Куманова през май 2015г., България изпрати ограничен контингент военни на границата, за да има готовност за влошаване на ситуацията. Аргументирайки тогавашните действия премиерът Борисов изтъкна, че в Македония има около 90 хиляди притежатели на български паспорти и ако нещата, „отидат на зле” трябва да имаме готовност за реакция.

България има и други основания да бъде загрижена от ставащото в Македония. Нестабилността в западната й съседка блокира усилията за постигане на договор за добросъседство с нея, което е условие на София за подкрепа на европейската интеграция на Македония. Безредиците в Македония не благоприятстват ангажимента на България да подкрепя и интегрирането на всички държави от Западните Балкани в ЕС и НАТО, какъвто ангажимент тя има като ротационен председател на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Проблемите на Македония са проблеми и на целия регион, и за преодоляването им тя може да разчита на негова подкрепа, но при наличието на воля у самата нея. Твърдения, като това на президента Иванов, че Балканите са буре с барут и винаги фитилът идва отвън, за жалост показват, че по-скоро няма такава воля.