Столичните преводачи вече имат своя кът, където могат да се срещат с колеги, за да обменят опит, да решават сложни професионални въпроси и просто да си поговорят за литература. Това е разтворилата наскоро врати „Къща за литература и превод” – проект на Фондация „Следваща страница”. Надяваме се, че „Къщата”, чиято поява бе възторжено приветствана от гилдията, ще запълни една празнина в живота на преводачите от последните над 25 години. Стремежът на фондацията е да окуражава качествения литературен превод, основно между езици със статут на редки в световния оборот на преводите, като източноевропейските и арабския език. Място за средището става къща от 30-те години на ХХ век, обитавана някога от семейството на именития български художник Ненко Балкански. Новите стопани на дома все още разопаковат багажи, но ентусиазмът изпълва атмосферата. Първите стъпки по проекта вече са направени, научаваме от Яна Генова, директор на фондация „Следваща страница”:
Фондацията вече е изготвила и постоянно обновява база данни на преводачите, превеждащи от български на други езици, научаваме от Яна:
Преводачите, които превеждат от български на други езици и чийто роден език не е българският, са една все по-намаляваща група хора. Това се дължи, както на западането на катедрите по българистика по света, които отглеждаха подобни кадри, така и на липсата на финансиране от страна на държавата за промоция на собствената й литература в чужбина. Напоследък има раздвижване в тази посока, но средствата са все още пренебрежимо малки.
Сред „гвоздеите” на инициативите на „Къщата” е и обявената Резидентска програма. Към кого е насочена и какви са условията за участие в нея?
Резидентската програма е една от най-милите на сърцата ни насоки в нашата работа, именно защото преводачите от български на чужди езици стават все по-малко – разказва Яна Генова. – Чрез тази програма бихме искали да предоставим възможност на преводачи, които живеят извън България, имат интерес да превеждат от български и го правят добре, да посещават страната за период от 1 до 3 месеца, да работят спокойно в българска езикова среда върху конкретен превод от български, да се виждат с авторите, които превеждат, ако те са сред живите. Тази група е най-важна за нас, защото това са посредниците за разпространение на българската литература в превод.
През януари и февруари резидент на „Къщата” беше полската преводачка Магдалена Питлак, млада българистка, заела се с нелеката задача да преведе един много български и сложен текст – нашумялата книга „Възвишение”, за която нейният автор – Милен Русков, бе удостоен с Европейската награда за литература за 2014 г. Престоят на чуждите преводачи в къщата е полезен не само за тях, но и за българските им колеги, тъй като гостите разказват за ситуацията в собствената си страна, участват в семинари със студенти от Софийския университет. Вече интерес към резидентската програма проявяват кандидати от цял свят.
В програмата на Къщата за литература и превод не са забравени и децата. За тях са предвидени специални инициативи, които да привлекат вниманието им към писането и четенето, разкрива Яна Генова:
Ще имаме специализирана библиотека с два типа книги. Ще сме благодарни и на дарения на литература. Едната много важна насока за развитие на библиотеката ще бъдат български автори, преведени на чужди езици. Събираме всички такива издания, излезли от 1989 година насам, независимо дали са на големи издателства или самиздат. Целта ни е да направим една представителна колекция с това, какво е излизало от български автори. Другата насока в нашата библиотека е история и теория на литературния превод. Библиотеката ще бъде отворена в определени дни за всички желаещи.
Снимките са предоставени от „Къща за литература и превод”
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
С изложба “Занаятчиите на София”, посветена на движимото културно наследство, ще завърши цикълът “Невидимата София” за настоящата година. Експозицията ще бъде открита днес в пространството на обновените Централни хали в столицата. “ През 2025 г. ще..
Три изключителни артефакта от фонда на музей “Старинен Несебър” са част от експонатите на четиринадесет български музеи, участващи в изложбата “Древна Тракия и Античния свят. Съкровищата на България, Румъния и Гърция” в музея “Дж. Пол Гети” в Лос..
Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо..
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в..