Мъжки, женски и богато украсени невестенски носии, умело съчетани с накити, пафти, пояси, престилки събраха различни поколения българи на изложбата „Традиционни народни носии“ в черноморския град Бургас. Автентичните експонати са от различни региони на България и са дарение на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН . Изложбата предизвика голям интерес. На откриването й традиционните български носии изпъкнаха в дефиле, под звуците на народна музика. Любителите на фолклора имаха възможност да се потопят в неравноделната магия на българските хора и ръченици.
За събитието ни разказва Анелия Казакова от община Бургас:
Културен център „Морско казино” посвети месец и половина на красотата на българската традиционна носия. Изложбата включва многообразието и красотата на традиционните български облекла, които са с вековна история. Например изложените тук носии са на 150 години. Могат да се видят женски и мъжки традиционни одежди от всички фолклорни области – шопска, добруджанска, пиринска , тракийска, родопска и район Мизия. Сред интересните експонати са невестенска носия от Кюстендилско, възрожденска носия от Жеравна, женска носия от българската общност в Бесарабия.
Според Анелия Казакова, идеята на събитието е да се докоснем до историята и традициите и да ги опазим за бъдните поколония.
Посетителите са привлечени и от различните акценти – накити, нагръдници, колани, пафти, гривни, чорапи, чехли, кожени обувки и ботуши от село Бърдарски геран, Белослатинско. Наред с облеклата са изложени и градски налъми и традиционни цървули от телешка кожа, които са на повече от век и половина. Специално към носията от Софийско са включени старинни опашки и ръкавници към сукманите. А невестенската пък привлича посетителите с легендите за нея. С тази носия невестата говее 40 дни пред свекър, свекърва и съпруга си. Тоест тя не се сваля 40 дни, докато невестата не бъде приета в семейството. След този период тя вече облича дрехата на омъжена жена.
Представените носии носят и дълбок смисъл. Те разкриват разликата както в статуса така и във възрастта на жените. По-възрастните жени са използвали по-тъмните цветове - черно, тъмно- вишнево, а самите им забрадки също са били еднотонни. Няма много орнаменти по тях, докато носиите на по-младите момичета са с богато украсени везани цветове. По стара българска традиция, докато са шиели и везали украсата по носиите, жените винаги са оставяли нещо незавършено по ризата, престилката и полата. Вярвали са, че това ги пази от злото.
Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети Атанасий Велики – александрийски архиепископ и борец срещу арианството (църковна ерес, отричаща..
Рибново, магнетичното родопско село, което допреди десетина години живееше в своя капсулиран свят далеч от глобализацията, сега радушно посреща туристи. Жителите му са българомохамедан и и се отличава т със запазен ия си бит, пъстър..
Първи януари е наситен с много емоция, очакване и радост, свързани с надеждата за благодатна година, в която всеки член на семейството да бъде здрав и да постига мечтите си. В българския празничен календар 1 януари е известен като Сурва, а също и..
Кукерският празник "Песпонеделник", който се провежда в Широка лъка първата неделя на март, бележи края на зимата и началото на пролетта. Тогава под..