Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Елена Генова представя: Самоковската иконописна школа

БНР Новини
Иисус Христос Пантократор, стенопис от притвора на църквата "Рождество Богородично" в манастира "Св. Иоан Рилски"
Тласък за обособяването на художествените школи в България през XIX век дава новото развитие на обществените отношения през този и предходния XVIII век. Това е времето на Българското възраждане. XVIII век съвпада и с Просвещението в Западна Европа, с развитието на националната идея, национално-освободителните борби, с бурни темпове се развиват образованието и културата. В България се формират няколко художествени школи – в Трявна, Банско и Самоков, разказва проф. Елена Генова от Института за изследване на изкуствата при БАН:
Една от най-големите и най-представителни школи е Самоковската. Неин родоначалник е Христо Димитров от Самоков, който се обучава в Света гора. В края на XVIII век Света гора е центърът, който приема влияния от Европа, преработва ги и ги препраща, ако мога така да се изразя, към останалите православни центрове на Балканите. След обучението си Христо Димитров се завръща в родния си град, където продължава своята дейност. Обучава и синовете си – Димитър Христов Зограф и по-известния на българската общественост Захарий Зограф.

Школата се развива от три поколения майстори. Ето какво разказва проф. Генова за нейната еволюция:

Школата се развива в руслото на поствизантийската живопис от края на XVIII и началото на XIX век. Но всъщност възприема различни влияния. Директно е влиянието на Света гора. Индиректно – на сръбските земи, които през втората половина на XVIII и XIX век изживяват изключително голям възход – т. нар. Бароков век в сръбското изкуство. Третият път, който също косвено влияе на самоковци и въобще на българското изкуство, е през Украйна и Русия. Оттам се получават старопечатни книги с гравюри, от които самоковци черпят много. Освен това Христо Димитров поставя началото на огромен архив, който развиват и неговите синове. Той включва илюстровани библии и албуми със светски рисунки и гравюри, от които се учат самоковските зографи.


Сред майсторите от Самоковската школа най-голяма известност придобива малкият син на Христо Димитров – Захарий Зограф. Той е най-продуктивната фигура откъм иновации, обяснява проф. Елена Генова:



Захарий Зограф е познат с това, че е експериментирал в най-различни посоки. Създал е и една оригинална декоративна система, с която украсява църквите, в които работи, главно в
Троянския и Преображенския манастири. Но бих казала, че той не е по-добрият зограф. В днешно време с най-новите публикации за самоковската школа добре познато става името на неговия по-голям брат Димитър Зограф. Захарий е по-интересен като личност, но творчеството на Димитър стои на много по-високо ниво като обем творчество и като професионализъм. Димитър без апломб (докато неговият брат е много по-експанзивен) внася в църковната живопис много нови елементи, образи, заимствани директно или косвено от Западна Европа. При това в църковната живопис навлизат теми, много популярни през епохата на Българското възраждане. Най-популярните теми са с морално-дидактичен характер, изобразявани в откритите галерии на големите храмове и свързани със Страшния съд, откровението на Свети Йоан Богослов, греховете и пр., които Димитър доразвива след баща си Христо Димитров. Храмовете, в които работи Христо, обаче са много по-малки като обем и като брой. А Димитър, се „развихря” в централната църква на Рилския манастир заедно със сина си Зафир, който след като завършва Санктпетербугската художествена академия се преименува на Станислав Доспевски. Той е от третото поколение самоковски майстори. В Рилския манастир са изписани хиляди квадратни метри стенописи - уникално явление за Балканите от онази епоха. А главният зограф в манастира е бил Димитър Зограф – уточнява събеседничката ни и продължава:



Захарий Зограф е много интересна фигура. Ето един любопитен детайл от неговото житие. В края на неговия живот – през 1851-1852 г. пристига писмо от Света гора за изографисването на откритата галерия на Великата Лавра, изпратено до брата на Захарий – Димитър Христов, Йоан Иконописец и Димитър Молеров от Банската художествена школа. В писмото ги канят да изпишат откритата галерия като молят първо да изпратят свой посредник, който да уговори условията за работа. Предполага се, че те са изпратили да договаря условията Захарий. В крайна сметка цялата работа взима Захарий Зограф без да се съвещава с по-възрастните си колеги. Познавам и едно по-късно писмо на Димитър Зограф, с което той отказва да работи в Света гора, тъй като почеркът на двамата зографи е твърде различен и няма да бъде уместно да работят там двамата.

Географията на работа на творците от Самоковската школа е много широка. Работили са навсякъде из съвременните български земи, в Западните покрайнини, на територията на днешна Македония. На въпроса, дали те развиват някакви чисто български трактовки на образите на светците, проф. Елена Генова посочва, че това е култура, която се развива с хилядолетия и не бива да я разделяме на българска и небългарска. В този смисъл показателна е историята на образа на Богородица Крилата, която можем да видим на територията на днешна Сърбия, в Суковския манастир:

Това е темата Покров Богородичен. Тази тема е чисто украинска. Тя идва от Русия и Украйна. Появата й по българските земи е свързана с женския метох в Самоков. Основателката на метоха е пребивавала в Киев и когато се връща, пренася този култ към Света Богородица Крилата. Тук я изобразяват единствено самоковци. Темата за Покров Богородичен възниква в Русия много рано – през XII век и дълги години се развива там в друг иконографски вариант, не с крила. Оттам тя се пренася в Западна Европа, където е позната като Мадона Мизерикордия, и от Западна Европа отново се връща към Русия и Балканските православни държави. Но в България само самоковци я изобразяват и може да се приеме всъщност за тяхна тема, въпреки че не е с български произход.

Снимки: pravoslavieto.com и архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43

Свети пророк Илия – Божият избраник

На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..

публикувано на 20.07.24 в 06:05