В последната си пролетна прогноза за развитието на икономиката на страните-членки на ЕС Еврокомисията дава доста ласкави оценки за стопанските постижения, които се очакват от България през тази година, а и през следващите две.
И официална София, и общественото мнение в страната са изключително чувствителни към всичко, което се казва за нея в чужбина, особено пък в Брюксел, възприеман като един вид нов по-голям и по-богат добър, но взискателен далечен чичо. Много по-често властите и хората в България чуват от столицата на обединена Европа критики, забележки, упреци и препоръки, отколкото похвали и признания за добри резултати.
Точно затова самият факт, че Еврокомисията повиши в сравнение със зимната си прогноза за икономическия растеж с цял един процент до 2% годишно очаквания ръст на БВП през тази година, очевидно зарадва всички в страната. Нищо, че въпреки увеличението, на практика и Еврокомисията признава, че българската икономика се забавя в сравнение с миналата година, и че и през следващите две години няма да се върне на рекордното равнище от 3% през 2015 г. Някак си встрани от вниманието остана и фактът, че от новоприсъединилите се страни единствено Естония ще се развива по-бавно от България, т.е. страната ни е предпоследна в тази група по темпове на икономически растеж.
Въпреки всичко, ревизираната прогноза на ЕК за икономическия растеж в България съдържа и доста положителни оценки. Безработицата ще продължава да намалява до напълно приемливото равнище от 8%, вътрешното потребление ще продължава да расте, износът също се увеличава, дефлацията се забавя и вече се обръща в здравословна инфлация. Към всички тези добри новини може да се добави също така, че брюкселските наблюдатели очакват намаляване на бюджетния дефицит.
На фона на цялата тази сравнително положителна перспектива, която ЕК чертае за българската икономика, има и немалко критики и предупреждения. В България се отделя изключително внимание на европейските кохезионни субсидии и медиите не пропускат да информират дори за най-малките проекти, реализирани с европейско финансиране, и, най-вече, за най-малките проблеми, които често възникват при тяхното отпускане и усвояване. И за този повишен обществен интерес има сериозни основания – над 70% от публичните инвестиции в страната се осъществяват с европейско финансиране. Това според ЕК означава прекалена зависимост от европейските фондове. Именно на забавянето на отпускането и усвояването на парите по кохезионните програми през тази година основно се дължи и забавянето на темповете на българската икономика, обясняват европейските експерти. И имат право, но това е само част от истината. Другата част е също спомената в ревизираната пролетна прогноза на ЕК – слабия приток на чужди капитали в България. А именно тези капитали финансират новите инвестиции, защото собствените български капитали са недостатъчни и все още в голяма степен спекулативни.
И все пак, българската икономика се очаква да върви напред и нагоре. Макар и бавно, в сравнение с очевидната необходимост да се постигне значително увеличение на Брутния вътрешен продукт на глава от населението и това да направи българите по-платежоспособни и богати, поне до средните равнища в Европейския съюз. Но българската икономика е изключително зависима от външните фактори, тъй като днес, за да произвеждаш и търгуваш ефективно, трябват големи мащаби, каквито не гарантира малкият български вътрешен пазар. С други думи, благосъстоянието на страната и на нeйните граждани в много голяма степен зависи не само от мерките на правителството и вътрешните условия за бизнес, а също от състоянието и процесите на международните пазари, преди всичко европейските. В това отношение има немалко проблеми, защото в много страни деловата активност остава ниска и ограничава вноса на чужди стоки, включително и на български, а така забавя цялата национална икономика на България.
В „България днес“ на 4 февруари говорим за ситуацията на гръцкия остров Санторини и има ли опасност за българите, които се намират там. За екологията и взаимоотношенията между човек и природа ще говорим с едни млади българчета, които вече..
В сряда, над по-голямата част от страната облачността ще е значителна, временни разкъсвания ще има преди обяд над Западна България. На отделни места, в Източна България и планинските райони, ще превали съвсем слаб сняг. Ще духа до умерен, в източните..
В Българския културен център в Берлин известната журналистка Кристина Патрашкова ще представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата". Изданието е разказ за историята и съдбата на едни от най-известните български..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Няма да има съвместно честване със Северна Македония на 153-тата годишнина от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари. България не е получила покана..