В ден на решаващи консултации между коалиционните партньори около президентското вето върху Изборния кодекс, партия АБВ изненадващо обяви, че се оттегля от управлението. Вицепремиерът и министър на труда Ивайло Калфин, който бе най-високопоставеният представител на формацията в правителството, подаде оставка. Преди около месец партията заплашваше да се оттегли в знак на несъгласие с поправки в Изборния кодекс, но на последните консултации даде да се разбере, че ще приеме аргументите на президентското вето. Явно не противоречия около кодекса са причина за оттеглянето.

След оттеглянето на АБВ от правителството то вече може да разчита в парламента на 114 гласа, които са под минимума от 121 за наличие на мнозинство. Въпреки това, оставката на Калфин бе приета от премиера Борисов незабавно, а от Реформаторския блок изразиха удовлетворение излизането от правителството на единствената лява формация.

По повод президентското вето, преди два дни премиерът бе коментирал, че то поставя в риск мнозинството и стабилността на правителството. Сега, макар по друга причина, мнозинството вече е изгубено и на Борисов му остава да избира между курс към предсрочни избори или да продължи да управлява с ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, като разчита на подкрепа и на Българския демократичен център, чиито 14 гласа са дори повече от тези на АБВ. Възможно е правителството да разчита и на подкрепа от шестимата депутати на отцепилата се от ДПС партия ДОСТ, но трябва да се има предвид, че тя и Патриотичният фронт са открито враждебни помежду си.

По парадоксален начин оттеглянето на АБВ от правителството засилва позициите на Демократи за силна България, която е част в коалицията Реформаторски блок. Макар да продължава е да част от тази коалиция, още преди около година ДСБ също оттегли подкрепата си за правителството и вероятно в новата ситуация управляващите трябва да се съобразяват повече с нейната позиция.

Оттеглянето на АБВ от десноцентристкото управление вероятно ще има ефекти и за лявото пространство. Представители на Реформаторския блок и на Патриотичния фронт свързаха неочакваното решение на АБВ с намерението на новия лидер на БСП Корнелия Нинова да преструктурира и обедини лявото пространство в страната и да постигне левоцентристко правителство. От БСП засега отричат тази връзка, но това не я лишава от основания. В първото си изявление от парламентарната трибуна след избора й за председател на социалистите Нинова заяви, че корабът потъва и членове от екипажа го напускат защото е дошло „време за алтернатива, а тя е в БСП и левия проект“.

Възможни са и други обяснения за оттеглянето на АБВ от управлението. То съвпада например с първи опипвания на терена за предстоящите през есента президентски избори. В края на март т. г., запитан дали би участвал в предстоящите президентски избори като част от кандидат-президентска двойка, председателят на АБВ Георги Първанов отговори, че „в президентска двойка няма да ме видите като вицепрезидент“. Сега, месец и половина по-късно, Първанов мълчи.