Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пенсиониран учител изработва изящни файтони, вдъхновен от майстор Мито Орозов

БНР Новини
Снимка: личен архив

Вихрогон препуска с бял файтон, а в него приказна принцеса! Фантазиите от детството оживяват и сбъднатите мечти пораждат нови пориви в душата на един майстор - родèн творец.

„Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-на Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици!”, възкликнал навремето Алеко Константинов във възхита от елегантните файтони на самоукия врачански майстор. Век по-късно един пенсиониран учител ще се реши да възроди този толкова типичен за Северозапада занаят. Но не като копира старите модели, а следвайки мечтата си да създаде съвременно превозно средство. Така, вдъхновен от изкусните умения на първомайстора, Крум Петлешки от врачанското село Рогозен измайсторява оригинална смесица от файтон и автомобил.



В един сайвант намерих изгорял файтон, реставрирах го и се получи много интересно
, разказва майсторът за началото на своя занаят. След това си помечтах да изработя свой модел - бял на цвят, с някои екстри като спирачки, осветление, оригинални гуми, метални спици, два гюрука, които в лошо време превръщат файтона в карета. И много хора идват, виждат го и ми се радват, че успях да осъществя мечтата си.

Мечтата си последвал и 24-годишният Мито Орозов, който през 1883 г. открил коларница за ремонт на коли. Ала това било само стъпало към създаването на собствена фабрика за производството на кабриолети и файтони. Но докато фабрикантът имал на разположение дърводелци, тенекеджии, бояджии и първокласна европейска стока, съвременният майстор днес разчита предимно на двете си ръце и в краен случай прибягва до услугите на работници и приятели от врачанския край.

СнимкаАз се занимавам с майсторене от край време – преподавал съм дърворезба. Преди години бях си изрязал вестникарска статия, която разказваше за майстор на файтони от Североизточна България. Видях неговите модели, но не ми хареса външния им вид, дизайна, украсата. Тогава реших да докажа, че мога да направя нещо по-хубаво и наистина го доказах - и на себе си, и на съселяните, казва Крум Петлешки.

Когато затвориш очи, белият файтон се понася по павираните улици на някой град, но не след дълго го срещаш на лъкатушен път сред високи дървета и ромоляща река. А на червената седалка в кралския оттенък на цвета („като червено яйце за Великден”, по думите на създателя му) са седнали елегантна дама и кавалер и той умело подръпва юздите на дорестия кон. Колко изящни били файтоните на следосвобожденския майстор! Та той спечелил златния медал на изложението в Лондон и се прочул в цял свят, а великият автомобилен магнат Хенри Форд му предложил да изработва каросериите на неговите автомобили! Но българинът отсякъл: „Не съм луд да му правя купета при толкова тънко заплащане!”

За да се доближи до съвършенството на световнопризнатия майстор, Крум Петлешки няколко пъти ходи в Музея на файтоните във Враца, за да изследва отблизо всеки детайл на старовремските возила. А когато изработва своя файтон, го украсява с рози. Сега от време на време го кара в селото – приятели му заемат кон и тогава всички се радват, младите си правят селфита, а един старец веднъж дори благодарил на Бог, че доживял най-после да види „карета”. Пенсионираният учител обаче твърди, че е истински новатор и затова вече преследва новите си мечти.

Аз не мога да стоя на едно място и сега правя черешов топ – синът ми, който живее в Австрия, ме помоли, а и наскоро имаше годишнина от Априлското въстание. В бъдеще пък може би ще измайсторя 12-местен файтон за големи превози, ако ми позволят времето и здравето.

Всяка седмица майсторът от Рогозен се отправя към близкия град Оряхово, където в духовия оркестър изпълнява безсмъртната музика на Дико Илиев – „народният композитор, творил за хората от Северозапада”. Така черпейки вдъхновение от колосите в родния си край, той продължава да мечтае и да създава. По примера на великия Мито Орозов, който, за зла участ, в една и съща нощ загубил фабриката си и живота си под пламъците на безпощаден пожар.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 19

В брой 19 на предаването слушайте: За българите в Кипър и отношението им към българския език и култура - Мария Мавруди, председател на Културната асоциация на българите в Кипър; Защо българите в Албания срещат трудности с употребата на..

публикувано на 26.09.24 в 12:00

Преводачът Свилена Георгиева: Изучаването на чужди езици ни научава да обичаме и ценим нашият български

Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното наследство на Европа. В ЕС има 24 официални езика и всеки път, когато към ЕС се присъединяват държави..

публикувано на 26.09.24 в 11:40
Българска академия на науките

БАН избра шестима нови академици

Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева. Основните й научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава..

публикувано на 26.09.24 в 09:41