Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за образованието на поколения европейци.
„За изключителните заслуги на двамата свети братя Кирил и Методий има много исторически основания, както в миналото, така и в съвременността, имащи богословско, църковно и чисто културно потвърждение в историята на Европа”, се казва в апостолическото послания на папата.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
…
Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Тези строфи от Химна за Кирил и Методий всяко дете в България знае наизуст. Всеки българин носи светите братя в сърцето си, създали нашата азбука и поставили началото на българската книжовност. В средата на IX век св.св. Кирил и Методий създават нова писменост в Европа. Буквите са свещени за нас – казва проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека в София (1998 - 2016 г.), носеща името на двамата апостоли.
Аз смятам, че за Европа е чест да има такива покровители – продължава проф. Христова. – Хора, които са вярвали в мощта на словото, които са вярвали в силата и победата на логоса. Кой повече трябва да ни покровителства от тези хора, които са направили една нова цивилизация в Европа и са поставили основите на една жилава и издръжлива култура, защото я виждаме да цъфти и днес?
Наред с латинската и гръцката азбука, кирилицата днес е третата азбука на обединена Европа. „В известен смисъл идеята за обединена Европа са изповядвали и солунските братя” – смята проф. Аксиния Джурова, която ръководи Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” към Софийския университет от 1986-2010.
По същество дейността на Кирил и Методий е преди схизмата през 1054 г. Това е период, в който все още има някаква надежда, че Европа би могла да не се раздели на конфесионално ниво на Изток и Запад. Има още нещо, което от тук нататък определя съдбата на Европа, и това е езиковата ситуация в Европа. Латинският и гръцкият са основни езици в християнската служба, в литургията, а през IX век Кирил и Методий променят езиковата карта на Европа. Подвигът на Кирил и Методий е в това, че те успяват да убедят папската институция да приеме този нов език – смята проф. Джурова.
През 867 г., в базиликата „Санта Мария Маджоре” в Рим, Папа Адриан II тържествено освещава азбуката, съставена от Кирил и Методий, както и книгите, написани на новата азбука. Според историците папата отхвърля триезичната ерес след намесата на Константин-Кирил Философ. Освен това Адриан II нарежда в римските базилики да се проведат тържествени богослужения на славянобългарски език. Според езиковеда проф. Боряна Христова създаването на българската азбука е само началото на едно велико дело:
Те са създали системата на цял един език, на който може да се изрази и най-сложния философски текст. А това вече е ненадминат филологически подвиг. Да създадеш един толкова богат език, на който да може да бъде предаден всеки нюанс на сложни философски и етични съчинения и верски творби, и то по най-поетичен начин, това е наистина огромен подвиг.
Славянобългарският се превръща в официален език не само в България, но и за останалите православни славянски народи, като руснаци и сърби. „Но и за румънците, които нямат славянски корени” – допълва проф. Аксиния Джурова, която вижда в делото на св.св. Кирил и Методий връзка с най-новата европейска история.
Става дума за третия официален език, а тяхното дело сменя езиковата карта на Европа – нещо, което се случи и в XXI век, когато нашата държава отново наложи кирилицата, както сме го сторили през IX век. Нека не забравяме – 200 милиона в Европа пишат на тази азбука.
За това в своето апостолическо послание „За безпримерно достойнство“ папа Йоан Павел Втори пише: Ето защо днес, когато след много столетия на разкол между Изтока и Запада, между Рим и Константинопол, се предприемат решителни крачки, насочени към възстановяване на пълнотата на общението, провъзгласяването на светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа наред със свети Бенедикт, напълно отговаря на знаменията на нашето време...Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..