Борислав Петров е добре познат на българските меломани от участията му в различни поп и джаз формации, но сега за първи път представя изцяло авторски проект. Групата, с която е записан, носи колоритното име „Джазаница“, така се нарича и албумът.
Поканих за този албум големи приятели и сподвижници, с които имаме сходно „пътуване“ в музиката. Митко Льолев и Владимир Кърпаров са на саксофоните. Друг важен човек за мен е китаристът Людмил Крумов, с когото заедно учихме в Холандия. Пианист е Любо Цанев, който живя до 2013 г. в САЩ, преди това завърши там образованието си. Басист е Борис Таслев. Интересното е, че всъщност писах музиката за тях. Името на групата „Джазаница“ измисли моя приятелка от Нова Зеландия. Покрай мен тя се запозна с българската култура, а думите, които й правеха впечатление, все завършваха на „ница“ – лютеница, ръченица, криеница. Когато й споделих, че не мога да намеря подходящо име за проекта, тя състави тази прекрасна дума от „джаз“ и любимото ѝ българско окончание.
Зад всяко заглавие в „Джазаница“ стои интересна история или личност.
Има една пиеса в албума – Our Table (Says Cheers To Your Table) – продължава Боби Петров. – Заглавието е изписано на английски, но това всъщност е популярният български израз „Нашата маса казва наздраве на вашата маса“ (той идва от големите празнични трапези, когато хората са много и си казват „наздраве“ отдалече, пък и в по-малки компании, весел израз). Мелодията е в ритъма на ръченица, но малко „пияна ръченица“. Парчето „Гагарин“ не носи името на космонавта, както повечето хора мислят, а на един народен музикант, саксофонист. Дори не знам истинското му име, но е истински виртуоз. Винаги започва с възходяща мелодия от най-нисък до най-висок регистър, сякаш излита. Затова го наричат Гагарин. Тази пиеса е за моя „барабанен герой“ в България – Стоян Янкулов – Стунджи. А „Културни разлики“ е посветена на Теодосий Спасов. Много ме е вдъхновявал през годините, както и неговите търсения, естетиката му. При един разговор ми каза нещо, което ще ми остане за цял живот: „Българският фолклор има интересно свойство – той е неопитомяем. Каквото и да правиш с фолклора, има част от него, която трябва да остане автентична.“ Наистина, нашата народна музика е много различна. Срещал съм много добри чуждестранни музиканти, за които тя е просто непонятна. Да – заслушват се в хоровите песни на фолклорна основа. Обработките привличат, но инструменталната музика е трудна за възприемане. Мисля, че балканската душа винаги най-добре ще усеща музиката, родена по тези земи.
На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка Савова". Събитието се организира от фондация "Кичка Савова ", чийто председател е Стефка Здравкова,..
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС, предава БТА. Класацията е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки с ЕС, съобщиха организаторите от „Асоциация за..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка..