„Смехът е тук“, „Усмихната песен“, „Вълшебство“ – това са само част от заглавията на песните, включени в новия албум на детската вокална група „Смехоранчета“. Не само заглавията, но и мелодиите, гласовете, детският ентусиазъм – всичко това със сигурност “ще ви усмихне“. Усмивките на малки и големи са и най-голямата награда за „Смехоранчетата“ по думите на Галя Коджаманова – основател, ръководител и продуцент на формацията. Заглавието на новия албум също е „усмихнато“ – нарекли са го „Смехорански сезони“. Той е 13-и поред в биографията на групата, ако не смятаме „Музикална репетиция“ – книжно издание с DVD.

Песните в албума са подредени в четирите годишни времена - пролет, лято, есен, зима – разказва Галя Коджаманова. - Това са песни… подчертавам песни, а не песнички, чието настроение подхожда на съответния сезон. Много ми харесва „Босоногото момиче“, независимо, че е за доста по-големи деца. Тя беше една от първите, които записахме. Представянето на албума е на 8 юни, от 19.30 ч., а мястото е емблематично - Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сигурна съм, че нашите гости ще запомнят това преживяване. Ще изпълним част от песните в албума, авторите ще кажат по няколко думи за тях. Посвещаваме премиерата на дечицата с увреждания, които са в неравностойно социално положение. Съорганизатор на събитието е сдружение  „Протегни ръка“.

„Във времето няколко пъти възникват такива групи – обяснява г-жа Коджаманова. – Първата се наричаше "Емоция". Момичетата, които пееха в нея отдавна са се превърнали в прекрасни дами. Често се случва – децата порастват, но не им се разделя с нас. В момента имаме седем групи. За по-весело ги именуваме. Най-малките наричаме "Памперсите", имаме "Млади сладурани", "Старши сладурани", най-големите са "Ветерани" - те са 12-годишни.“

„Преди това бях учител по музика в детските градини. Опитът, който натрупах, ми даде смелост да работя с толкова малки деца – от 3- до 6-годишни. Това е любимата ми възраст, веднага намирам контакт с тях. С по-големите ми е по-трудно. Винаги съм мечтала да имам такава вокална група. През пролетта на 1989 г. тя вече беше факт. Основахме я към едно читалище. Събирах дечицата от детските градини, в които работех и ги водех сама на репетиции в читалището, а родителите ги прибираха оттам. Малчуганите имат отношение към музиката от много ранна възраст, а към репертоара са изключително чувствителни. Подбирам интересни песни. Старая се да ги представям пред тях по забавен начин и смятам, че успявам. Обръщението ми към малките певци е „хора“, а не „деца“. Отнасям се с тях като с големи.“