Планът „Юнкер” обяви целта да мобилизира общо 315 милиарда евро инвестиции за три години, които да се влеят в икономиките на Европа до 2018 г. Еврокомисията вече даде да се разбере, че възнамерява да удължи срока на схемата. И ако темпото на бизнес финансиране в някои държави-членки компенсира изоставането на други в общата статистика, то за България все още е трудно да се каже дали инициативата реално и номинално ще допринесе за ръста на брутния вътрешен продукт. Защото до момента има одобрени едва четири български проекта на стойност под 10 млн. евро. Доста скромно постижение на фона на острата липса на инвестиции и на огромната нужда от ускоряване на икономическия растеж, доходите на населението и пречещата на всичко останало лоша базова инфраструктура.

Всъщност причината за тази привидна липса на ентусиазъм от страна на българските власти за представяне на проекти за финансиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции, който само за година успя да събере около 100 млрд. евро, не е само в тях. Добре звучащата идея на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер да добави към евросубидиите още един финансов инструмент за стимуларине на националните икономика всъщност си остава все още слабо позната, трудна за разбиране и, най-вече, много по-взискателна към кандидатстващите проекти. Защото при евросубсидиите в повечето случаи не се изисква финансираните проекти да върнат впоследствие парите, т.е. да работят на печалба, докато при плана „Юнкер” раздадените от фонда частни пари трябва след определено време да се връщат от получателите. Това например е много трудно, да не кажем невъзможно, при реализацията на един проект за градски парк някъде в България. Но това е бъдещето, твърди Кристалина Георгиева, зам.-председател на Еврокомисията и шеф на бюджета и човешките ресурси на Евросъюза. Неслучайно точно този проблем провали и плановете на българските власти да получат по плана „Юнкер” пари за енергийна ефективност на жилищата в страната.

Шансове за страната обаче има. И това го твърдят не само официалните лица в София, но и самите еврократи. Надеждите в момента се фокусират върху шест основни проекта, които биха могли да се осъществят с пари от Европейския инвестиционен фонд и впоследствие да генерират печалби, които да позволят парите да бъдат възстановени. Става въпрос за газовия интерконектор с Гърция, пристанищния терминал във Варна, логистичен център по Пътя на коприната между Европа и Азия, два електропровода и още един международен газов проект. Предварителната им стойност е около 2,6 млрд. евро.

Неспособността на България по-активно да се включи със свои проекти във финансовия проект на Жан-Клод Юнкер се дължи и на някои противоречиви негови аспекти. Твърди се от една страна, че той има за цел да финансира преди всичко малки и средни предприятия. В същото време досегашният опит показва, че се предпочитат големи инфраструктурни проекти, които са далеч от възможностите на малките фирми. Така или иначе, изглежда ще трябва да мине още малко време, докато механизмите на плана „Юнкер” бъдат доизяснени и страните членки разработят своите административни и бизнес капацитети на равнището на новия финансов инструмент. В крайна сметка в момента и инвестиционният план „Юнкер”, и България заедно прохождат.