Константин Казански: „Изкуството е живот, пот, никотин и свободата да сбъркаш”

Многопластовият артист Константин Казански е композитор, аранжор, автор-изпълнител на песни, музиковед. Приятел с големите български поети Христо Фотев, Константин Павлов и Стефан Цанев. Мечтата му да учи театрална режисура не се осъществява. Става популярен изпълнител предимно на френски песни, пише и свои авторски. През 1971-а след турне остава в Париж, където живее и до днес. В Cabaret russe получава репутацията си на „музикален цигановед”. Музикален директор е на издателство JAP. През 1975-а Владимир Висоцки го забелязва и го кани за аранжор на първия си албум, записан във Франция. Заедно със съпругата си създава хор „Казански”, сътрудничи в различни музикално-театрални проекти с Марина Влади, а в последните години и с големия ни актьор Стоян Алексиев. Университетското издателство и френският отдел на „Рийдър‘с Дайджест” издават неговия цикъл стихове „Писма от Париж” от едноимения му албум с авторски песни. Казански е автор на текста, музиката и аранжиментите на всичките си песни.

Интервю с Константин Казански

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Откъде тръгва, през какво минава и къде стига, ни разказва сам големият артист.

''Свищов''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Винаги има незадоволството от това, което сме постигнали и което правим, и е все едно дали се харесва на другите или не. Виждаме всички недостатъци на това, което сме направили. Хората не го виждат, ние да. И оттам идва желанието за нещо по-съвършено. Не съм имал намерение да оставам нито във Франция и въобще в чужбина, за да продавам краставици на краставичарите. Бяхме в Белгия с един български оркестър и положението ми беше деликатно, особено в Радио София, където вратите ми бяха затворени и нямах възможност за каквито и да било творчески изяви. Ако се бях върнал в България, трябваше да завърша международни икономически отношения, което за мен бе безинтересно. Избрах по-малкото зло, оставайки в Париж и правейки каквото си искам.

За произхода и корените си, за първоизточника на песенното си творчество и за избора на свободата заради изкуството Казански продължава без носталгия.

''Древен джаз''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не съм от артистичен род. Баба ми по бащина линия е била певица от село Казанка, Старозагорско, откъдето идва и фамилното име. Една от лелите ми е изпяла около 230 песни за фонда на БНР, но това са народни песни, с които аз нямам нищо общо. Ако не ми беше толкова пречено в България, нямаше да бъда пред избора дали да оставам във Франция или не. Безкрайно съм благодарен на всички онези, които, както казваше баща ми, са направили така, че да ми сложат кърпа в устата. Ако не бяха решили да се отърват от мен, нямаше да видя чудесата, които видях. Няма носталгия. Само голяма благодарност.

За мястото му в Париж, за годините, пълни с творчество и интересни поръчки, за опита на един самоук музикант, Константин споделя с жар, докоснал се до импресариото на Игор Стравински, създателя на балета „Жар птица“.

''Прелюдия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Моето място в Париж. Човек влиза под кожата на града и градът ви влиза под вашата. Повече от 40 години живея в Монмартър. Никой не е от този квартал. Няма нищо чудно и странно, че някой идва отнякъде. Има толкова много религии и няма значение кой какво е учил. Работил съм в един момент с около 200 музиканти. Никой не те пита къде си учил, какво си правил. Гледат те как свириш. Не се живее лесно, има конкуренция. Правя неща, които преди това нито съм ги знаел, нито съм ги учил, нито съм мечтал евентуално да ги правя. Интересни. От акомпаниране на циганите, до това да пишеш класически балет за най-големия театър в Ню-Йорк, ангажиран от последния импресарио на Игор Стравински - мис Лилиан Либман. Аз съм самоук. И такава е моята репутация, че правя аранжиментите като самоук, а не като някой, завършил консерваторията! Защото не знам какво трябва и какво не трябва.

Срещата с Висоцки. Руските кабарета в Париж. Приятелство и сътрудничество, прераснало в нещо повече. За всичко това е автентичният разказ на твореца.

''Хабанера''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Висоцки ме чу за първи път, когато акомпанирах циганите Димитриевич. Световно известни, но не в България. И ме покани да участвам в записите на една плоча. После реши, че аз ще участвам във всичко, което той реализира във Франция и това продължи пет години, до края на живота му. Всички са се чудели защо аз, защо не си е намерил руснак? Той бягаше от професионалния стил на аранжиране, защото не му харесваше. Въпросът дали да пее с китара или с оркестър, се решава за една минута. Бяхме сто на сто съгласни за това, което не искаме. Всичко останало беше възможно. И понеже и двамата бяхме аматьори, поемахме този риск. Нямам и никога не съм имал конкретна цел. Нещата си идват от само себе си. А най-ценното ми е, докато правя нещо ново, да се науча на друго ново – например нов акорд, който преди това някой е ударил. Това ми е много по-интересно от планираните неща.

Как стига до написването на цикъла стихове „Писма от Париж“, изпети в песни. За суетата и свободата на твореца, са следващите думи на Казански.

''Кълна ви се''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стана случайно. За 20 години бях написал две три песни на български, 100 на френски и няколко на руски и на цигански. Не ми е идвало. А и за мен, България беше затворена страница. И когато се върнах за втори път през 1994-а, „Писма от Париж“ – всичките песни ми дойдоха за една седмица, едновременно и текстовете, и музиката, и аранжиментите. Без да преувеличавам, за 15 дни нахвърлях на ноти всичко. Един приятел дойде в Париж и аз му ги изпях, а съпругата ми каза: Ето, той ги написа, ще ги сложи в папките и те ще останат там. Аз й отговорих: Ами да, никой няма интерес за тях. Абсолютно съм сигурен. Пълен антикариерист съм. Но направих едно „демо“. При третото ни идване в България бяхме на гости на приятел - поета Стефан Цанев. И той предложи песните да излязат на книга. От едно демо, започнах да записвам песните с приятели. Издадоха ми и едно малко книжле със стиховете. За компакт диск нямаше интерес, а и аз не обичам да се самофинансирам. Не страдам и от суета. Искам да е спонтанно. Да не се вземаме на сериозно. Да има сюрреализъм, сатира, а не само хумор. Да има живот. Пот. Никотин. Защото изкуството без това, ще стане като обезмаслено кисело мляко. Важна е свободата. Свободата да сбъркаш!

Всички песни са от албума „Писма от Париж“ – 1997 г.,
вокали – Вероник Кодоблан и Хюмейра Казански

Споделете

Константин Казански: „Изкуството е живот, пот, никотин и свободата да сбъркаш”

Още от категорията

"Пуста младост" – нов прочит на сакрална фолклорна песен

LATIDA продължават с лекота напред с "Фак[т]"

"Три епохи - три триа - три свята" – пътешествие във времето и музиката

Концерти във Франция набират средства за възраждането на значими обекти в Самоков

"Светът е нашата песен!" – мелодичен хард рок ни напомня да сме отговорни към природата

Българско Национално Радио