Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съжителство на мюсюлмански и еврейски храмове бе представено в Кърджали

БНР Новини
Джамията в Кърджали
Снимка: архив

Месец преди мюсюлманския празник Рамазан байрам и в рамките на инициативата „Кърджали: мултикултурен град”, Джамията в Кърджали отвори врати за публична лекция на тема „Османската архитектурна традиция в България: мюсюлмански и еврейски молитвени храмове”. Мултимедийната презентация бе представена от Арт движение „Кръг”, на базата на научни изследвания на историци, предоставили архивни документи и снимки на повече от 20 джамии, между които шедьоври на големия османски архитект Мимар Синан (1489-1588 г.). В частта, посветена на синагогите, бяха представени няколко оцелели храма, построени в османския и пост-османския период.

Да припомним, че на днешната територия на България има археологични данни за еврейско присъствие още от античността, както свидетелства например уникалната мозайка от синагога датираща от III-IV век след Христа, открита в района на църквата „Света Петка“ в Пловдив.

СнимкаСред публиката в джамията, ученици от село Енчец можаха да научат приликите и разликите в ритуалните употреби на култовите сгради на двете религии. Домакин на събитието беше районният мюфтия Бейхан Мехмед.



Радост Николаева, организатор и лектор, представи най-впечатляващите примери от османското архитектурно наследство, като Томбул джамия в Шумен, Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив, джамията на Осман Пазвантоглу във Видин, „Баня баши” джамия в София, Свиленградския мост, Тюрбето на Ак Язълъ Баба край село Оброчище и др. Презентацията наблегна на хилядолетния процес на преобразяване на дадено култово място, което се превръща от тракийско светилище в ранно-християнска базилика, по-късно в средновековна църква, в джамия и после пак в църква.

От 12 години Арт движение „Кръг” се е наложило като посредник за сближаване на различни културни общности в Кърджали. По темата разговаряме с Радост Николаева, председател на асоциацията.

Джумая джамия в ПловдивНие отдавна работим върху събиране и документиране на семейна памет на турски фамилии в региона на Кърджали, като и на техни роднини, които живеят в Турция. През 2011 година започнахме проект на тема османската култова архитектура в България за научно популярни цели. Изследванията на историци показват вечния живот на духовните обекти, които преминават от една религия в друга. В строителството на джамиите участват български майстори, стилове се предават, имало е влияние на култури. Новото е, че за първи път добихме смелост да влезем в религиозен обект като джамия, за да покажем цялото разнообразие и красота на османската архитектура, включително и на еврейските храмове.

Това е малко известно, но в Кърджали е имало еврейска сефарадска общност. Синагогата е построена през 1924 година, но през 50-те години претърпява пожар и нищо от нея не е останало. Сега има мемориална плоча, която отбелязва местонахождението на синагогата.

Голямата синагога в ПазарджикСпоред Радост Николаева става дума за иноваторско събитие, благодарение също на подкрепата на Районното мюфтийство. Повод за това е и участието на организацията на евреите в България „Шалом”. Те предоставят на асоциацията мемоари на Естер Ниего от Израел, родена в Кърджали през 1935 г., и дъщеря на първия местен лидер на общността в града по това време Нисим Ниего. Тя е и основателка на културно-просветната еврейска женска организация в Кърджали (1931 г.). От своя стана Зафер Галибов, който е един от най-известните наши фотографи, подарява на Арт движението „Кръг” диск със снимки на синагоги в настоящото им състояние. Самият той е роден във Видин, баща му е от турски, майка му от еврейски произход. Еврейската общност в Кърджали оцелява по време на Втората световна война, въпреки че България е съюзник с нацистка Германия. Но през 1949 г., след установяването на комунистическия режим в България, всички отплават в нощта на 14 януари за Израел с кораб от Бургас.

За Радост Николаева младите в Кърджали с ентусиазъм участват във възраждането на многоликото им културно наследство. Те рисуват, пеят, творят заедно. И не за да възпроизвеждат клишета на тема мултикултурализъм.

Аз не съм привърженик на говоренето за толерантността, тя не е достатъчна. Толерантността е просто един вид културна учтивост, даже културна дистанцираност и безразличност. Въпросът е как да насърчиш всички участници да ползват мултикултурните ресурси, за да създават нов тип култура и гражданско самосъзнание. Така както става в други градове, като Одрин и Палермо. Бих искала Кърджали да прилича на тези места, защото той носи средиземноморски дух.

Снимки: Миладина Монова и БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Иконописецът Диан Костов открива експозиция в Кукелберг, Брюксел

Днес се открива експозиция с платна на българския художник иконописец Диан Костов. Платната ще бъдат изложени на фасадата и в самата Национална базилика "Светото сърце" в Кукелберг, Брюксел (Basiliekvoorplein 1, 1083 Brussels), в продължение на..

публикувано на 15.06.24 в 09:05

Балетът на Националната опера е гост на фестивала Sounds of Oradea в Румъния

Балетът на Националната опера гостува на фестивала Sounds of Oradea в Румъния, съобщават от Софийската опера и балет. Третото издание на международния фестивал е от 14 до 16 юни и включва три програми в популярни културни пространства в града...

публикувано на 15.06.24 в 08:35
Директорът на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева

В Берлин представят майстора на живописта Дечко Узунов

Тази вечер,13 юни, от 19.00 ч. директорът на Софийската градска художествена галерия Аделина Филева ще представи пред публиката в Берлин каталога "Дечко Узунов". Събитието ще се проведе в Българския културен институт (Leipziger Str. 114 – 115,..

публикувано на 13.06.24 в 16:01