Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съжителство на мюсюлмански и еврейски храмове бе представено в Кърджали

БНР Новини
Джамията в Кърджали
Снимка: архив

Месец преди мюсюлманския празник Рамазан байрам и в рамките на инициативата „Кърджали: мултикултурен град”, Джамията в Кърджали отвори врати за публична лекция на тема „Османската архитектурна традиция в България: мюсюлмански и еврейски молитвени храмове”. Мултимедийната презентация бе представена от Арт движение „Кръг”, на базата на научни изследвания на историци, предоставили архивни документи и снимки на повече от 20 джамии, между които шедьоври на големия османски архитект Мимар Синан (1489-1588 г.). В частта, посветена на синагогите, бяха представени няколко оцелели храма, построени в османския и пост-османския период.

Да припомним, че на днешната територия на България има археологични данни за еврейско присъствие още от античността, както свидетелства например уникалната мозайка от синагога датираща от III-IV век след Христа, открита в района на църквата „Света Петка“ в Пловдив.

СнимкаСред публиката в джамията, ученици от село Енчец можаха да научат приликите и разликите в ритуалните употреби на култовите сгради на двете религии. Домакин на събитието беше районният мюфтия Бейхан Мехмед.



Радост Николаева, организатор и лектор, представи най-впечатляващите примери от османското архитектурно наследство, като Томбул джамия в Шумен, Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив, джамията на Осман Пазвантоглу във Видин, „Баня баши” джамия в София, Свиленградския мост, Тюрбето на Ак Язълъ Баба край село Оброчище и др. Презентацията наблегна на хилядолетния процес на преобразяване на дадено култово място, което се превръща от тракийско светилище в ранно-християнска базилика, по-късно в средновековна църква, в джамия и после пак в църква.

От 12 години Арт движение „Кръг” се е наложило като посредник за сближаване на различни културни общности в Кърджали. По темата разговаряме с Радост Николаева, председател на асоциацията.

Джумая джамия в ПловдивНие отдавна работим върху събиране и документиране на семейна памет на турски фамилии в региона на Кърджали, като и на техни роднини, които живеят в Турция. През 2011 година започнахме проект на тема османската култова архитектура в България за научно популярни цели. Изследванията на историци показват вечния живот на духовните обекти, които преминават от една религия в друга. В строителството на джамиите участват български майстори, стилове се предават, имало е влияние на култури. Новото е, че за първи път добихме смелост да влезем в религиозен обект като джамия, за да покажем цялото разнообразие и красота на османската архитектура, включително и на еврейските храмове.

Това е малко известно, но в Кърджали е имало еврейска сефарадска общност. Синагогата е построена през 1924 година, но през 50-те години претърпява пожар и нищо от нея не е останало. Сега има мемориална плоча, която отбелязва местонахождението на синагогата.

Голямата синагога в ПазарджикСпоред Радост Николаева става дума за иноваторско събитие, благодарение също на подкрепата на Районното мюфтийство. Повод за това е и участието на организацията на евреите в България „Шалом”. Те предоставят на асоциацията мемоари на Естер Ниего от Израел, родена в Кърджали през 1935 г., и дъщеря на първия местен лидер на общността в града по това време Нисим Ниего. Тя е и основателка на културно-просветната еврейска женска организация в Кърджали (1931 г.). От своя стана Зафер Галибов, който е един от най-известните наши фотографи, подарява на Арт движението „Кръг” диск със снимки на синагоги в настоящото им състояние. Самият той е роден във Видин, баща му е от турски, майка му от еврейски произход. Еврейската общност в Кърджали оцелява по време на Втората световна война, въпреки че България е съюзник с нацистка Германия. Но през 1949 г., след установяването на комунистическия режим в България, всички отплават в нощта на 14 януари за Израел с кораб от Бургас.

За Радост Николаева младите в Кърджали с ентусиазъм участват във възраждането на многоликото им културно наследство. Те рисуват, пеят, творят заедно. И не за да възпроизвеждат клишета на тема мултикултурализъм.

Аз не съм привърженик на говоренето за толерантността, тя не е достатъчна. Толерантността е просто един вид културна учтивост, даже културна дистанцираност и безразличност. Въпросът е как да насърчиш всички участници да ползват мултикултурните ресурси, за да създават нов тип култура и гражданско самосъзнание. Така както става в други градове, като Одрин и Палермо. Бих искала Кърджали да прилича на тези места, защото той носи средиземноморски дух.

Снимки: Миладина Монова и БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Предлагат спектакъла "Хага" на Галин Стоев за европейска награда

Немският театрален журналист Дитер Топ предложи спектакъла "Хага" на Галин Стоев за награждаване от Културен форум Европа за постижения в сферата на културата. Това съобщават от екипа на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Пиесата бе..

публикувано на 07.06.24 в 15:16
Център за съвременно изкуство и Библиотека - Бургас

Първият Черноморски международен литературен фестивал се провежда в Бургас

Бургас става домакин на първия Черноморски международен литературен фестивал. От днес до 9 юни ще има четения и професионални срещи с участието на над 50 писатели, преводачи, издатели, литературни агенти от Турция, Грузия, Украйна, Румъния и..

публикувано на 06.06.24 в 08:50

Среща с обичаните български поети Маргарита Петкова и Добромир Банев в Берлин

  Маргарита Петкова и Добромир Банев ще гостуват днес, 6 юни, в Българския културен институт в Берлин. Техните книги ще бъдат представени от изкуствоведа Ирина Канушева.  “Единственият български поетичен тандем, който второ десетилетие държи..

публикувано на 06.06.24 в 07:15