Близо 300 милиона души по света пишат на кирилица. Това са славяни от Югоизточна Европа, руснаци, украинци, беларуси, представители на десетки неславянски етноси в Русия – кавказки, сибирски, далекоизточни, както и бивши централноазиатски съветски републики и Монголия. Това е грубата сметка на водещи славянски филолози. Поне 50 езика използват или поне някога са използвали кирилицата. България все още единствена представлява кирилицата в Евросъюза. Културният ни принос с 30-те ни букви е безспорен, тъй като до 2007 г. в елитния клуб имаше само две азбуки – латинската и гръцката. Кирилицата се нарежда веднага след латиницата в класацията на азбуките.
Това си мисля, пътувайки към малкото днес селище Плиска – някогашната първа столица на България (681-893г). Целта ми е да надникна в един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс – „Двор на кирилицата“.
Открехвам тежката порта, на която са изписани думите на хан Аспарух, управлявал държавата от 681 до 701 г. „Тук ще бъде България“. Дворът е пълен с посетители, а сред тях е и инициаторът на този храм на писмеността Карен Алексанян. Той е арменец от Ереван, но вече 20 години живее в България. Филолог е по образование и ревностен радетел за опазване на християнските ценности. По негова идея високите над 2 метра кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори и са транспортирани до България. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата на арменската земя. Буквите са разположени свободно върху затревената площ. Всяка има свое послание с изображенията и орнаментиката си.
Карен Алексанян ни разхожда из „Двора на кирилицата“:
Буквите не са подредени по азбучен ред. Точно пред входа те изписват думата Плиска. С това искам да се помни, че по заповед на българския княз Борис I– Покръстител (852-889) кирилицата е приета като официална азбука. България е първата страна, сторила това. По тази причина и музеят на кирилицата е направен в град Плиска, първата българска столица, за да може да се популяризират културата на писмеността и на християнството. Кирилицата възниква като църковно-славянска азбука и България е първата славянска държава, приела православието като официална религия и кирилицата като своя азбука.
Респект пред делото на царя покръстител и обединител на българите лъха от параклиса "Св. Борис I-Покръстител" в края на двора – не голям, но притегателен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на княза светец. Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст – хачкар, на който е написано на арменски: "Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ послучай 1150 години от Покръстването".
Имаме галерия, която в картини разказва историята на кирилицата. Темите на всички картини са от житието на Св. Климент Охридски и от научните трудове за този период на историка проф. Пламен Павлов. Така зададохме идеите на различни български художници и те вложиха своето майсторство. Основните картини са на доц. Иван Узунов, ръководител на катедра „Живопис“ на Великотърновския университет, на младата художничка Михаела Михайлова и на Валентин Голешeв.
„Дворът на кирилицата“ е жив. Тук получават своите свидетелства в края на годината първолаците от различни градове - Шумен, Варна, Русе . Той е духовно средище, което прескача границите на страната ни. В последните дни на месец май „Дворът на кирилицата“ беше домакин на Х славянски международен литературен фестивал „Славянска прегръдка“. Поети и писатели от 20 държави, които използват кирилицата, рецитираха свои творби между буквите – продължава разказа си Карен Алексанян.
На тръгване минавам край скулптурите на княз Борис I-Покръстител и на Светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа, величествено издигащи се в дъното на двора, бдящи над буквите и българското.
Снимки: дворнакирилицата.bg
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в Габрово. Тазгодишната тема на изложбата – “Мостове”, включва два аспекта, пояснява д-р Нели..
Книгата "Ататюрк. История на идеи" от М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена тази вечер от 18.00 ч. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Книгата на М. Шукрю Ханиоглу за Мустафа Кемал Ататюрк не е просто поредната биография на..
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..