Към края на мандата си и скоро след като обяви, че няма да се бори за втори такъв, президентът на България Росен Плевнелиев направи впечатляващо обръщение към Европейския парламент в Страсбург. На сесия за причините за миграцията, проектодирективата срещу избягването на данъчното облагане и на борбата с нелоялните практики на търговските вериги на вътрешния пазар, държавният глава говори за големите политически предизвикателствата пред бъдещето на Европа. Речта впечатли с остротата си и председателят на европарламента Мартин Шулц, който я определи като "смела", а някои и като „дръзка“. И наистина, от тържествената трибуна на Европарламента Росен Плевнелиев заяви, че от студена война минахме към студен мир в отношенията си; в света има много кризи и една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред; Кремъл се опитва да дестабилизира ЕС; свидетели сме на най-лошата среда на сигурност от края на Втората световна война и ако Западът допусне нова конференция в Ялта, това ще е исторически срам.

Трябва да се отбележи, че в България реакциите на президентското обръщение не изобилстваха и не дойдоха от официални лица, а квалификациите за него варираха от „прекалено остро спрямо Русия”, в лявото и националистическото пространство, до „визионерско за бъдещето на Европа“, в дясното. Така например, бившият председател на социалистите Михаил Миков заяви, че речта на президента представлява недалновиден, срамен слугинаж на чужди интереси във вреда на България. Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов изтъкна, че не е нормално и приемливо президентът на Българя да говори с по-краен език, отколкото президента на САЩ, че Русия и Украйна са на има няма 1000 км. и трябва да сме балансирани.  От Реформаторския блок обаче отхвърлиха критиките с аргумента, че Русия не е била основен акцент в президентското слово и трябва да си наистина злонамерен, за да изведеш от казаното само тази тема. В средите на управляващите не пропуснаха да отбележат, че в парламента в Страсбург е имало одобрителните реакции.

Наред с друго, в словото си Росен Плевнелиев призова за единство по запазването на санкциите срещу Русия. Някои коментираха, че в след отказа си от втори мандат президентът явно се чувства по свободен, отколкото премиера Борисов от необходимостта да прави балансирани изказвания по тази сложна геополитическа материя.  Но позициите на президента и на правителството по въпроса за санкциите всъщност не се различават особено. Ден преди президентското слово в Страсбург, външният министър Даниел Митов  заяви в телевизионно интервю, че Москва е агресор и атакувайки директно Украйна е нарушила брутално международните правни норми, поради което санкциите срещу Русия трябва да продължат.

Преди месец долната камара на френския парламент препоръча икономическите санкции срещу Русия да бъдат свалени, а по късно за същото призоваха германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и унгарският премиер Виктор Орбан. Позициите на президента и правителството в България по този болезнен въпрос може и да не се различават, но очевидно са различни от споделяните в други европейски страни и твърде сходни с някои разбирания отвъд Атлантика.

Необичайната острота на президентското обръщение и трибуната, от която то бе произнесено, породи и хипотеза, че  всъщност то е заявка за международна кариера след края на мандата на българския държавен глава. Дали обаче е така е въпрос на друг коментар.