Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Село Костенец – късче красота от България

БНР Новини

На 80 километра югоизточно от София се намира с. Костенец. Когато слезете от магистралата, пред вас се разкрива невероятна гледка към върховете на Рила планина, Равни чал и все още загърнат в бяла мантия връх Белмекен. Районът на село Костенец е наситен с богата хилядолетна история. Потърсихме Любка Кацарова, кмет на с. Костенец от 2015 г., за да ни разкаже за това великолепно място. Преди да заеме този пост, тя е работила като учител. След това десет години е била секретар в кметството. Любка Кацарова ни разказва за това, какво прави с. Костенец интересна туристическа дестинация:

Снимка

СнимкаЗащото има какво да се види: история, бит, култура, природни дадености. Тук от най-ранни времена е било изградено тракийско селище. Предприели сме стъпки да се направят разкопки в една от местностите, за да има какво да покажем. В източната част на селото се намира  местността „Кръстите“ – някогашна кория с вековни дъбове. При археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са открити останки от стара крепост и са разкрити очертанията на раннохристиянска базилика,  датирана от V-VIвек. Стара легенда гласи, че именно тук става покръстването на костенчани. За базиликата е описано, че на хълма над селото се е намирала стара развалена черква „Успение на Пресвета Богородица“ и кръстат камък с надпис „1253 г.“. Местната легенда разказва историята на завземането на църквата и селището по време на османското нашествие. Българите се укривали в църквата и удържали турските атаки. Но турците прибегнали до хитрост. Те държали няколко дни едно жадно магаре, след което го пуснали и то открило мястото, снабдяващо с вода въстаниците. Така османците изклали всички в храма.
  През 1997 г. на същото място е построен новият параклис с костница на загиналите тук българи. Друга историческа и духовна забележителност е паметникът на културата храм „Свети Архангел Михаил“ от 1854 г., който представлява трикорабна куполна базилика с уникални добре запазени стенописи. В местността „Бунара“ има старинен кладенец. С курорта над селото са свързани имената на много бележите български писатели, поети, мислители, които са имали вили тук. Иван Вазов посвещава няколко творби на това живописно място. В стихосбирката „ Какво пее планината“ е описан грохотът на прочутия Костенски водопад, който пада от височина над 10 м – разказва нашата събеседничка.

СнимкаСело Костенец наброява 3700 жители. Населението е смесено, като 18 % са роми. Процентът на безработица остава голям. Част от жителите на селцето намират препитание в столицата и в гр. Пловдив, благодарение на неголемите разстояния. Характерни за района са термалните минерални извори с температура над 40 °С и дебит около 12 литра за секунда. Те са слабо радиоактивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати. Тези дадености са допринесли за създаването  на престижния в миналото курорт с минерални бани „Вили Костенец“. През 1960 г. е построен модерен балнеосанаториум. Ето какво разказва за него Любка Кацарова:

СнимкаМинералната вода е богатство, но за съжаление част от балнеосанаториума тъне в разруха. Говоря за банята и сградата, която някога е служила за профилактика и лечение с модерна апаратура. Сега тези услуги се предлагат от няколко спа-хотелa…Басейнът с олимпийски размери,  посещаван някога от хиляди туристи на сезон, също е съсипан. Неговият собственик – акционерно дружество с държавно участие, не полага никакви грижи за тези съоръжения и това е като „язва” на курортното ни селище. От 2011 г. минералната вода  е предоставена от държавата на общината ни за 30 г. безвъзмездно, но, за да кандидатстваме по европейски проект с цел да развиваме това богатство, собствеността трябва да е на общината.


СнимкаЛюбка Кацарова ни разкази и за занаятите, които се предават от поколение на поколение, като ножарство и дърворезбарство. Тя споделя, че от баба си е научила специфична за този край восъчна техника за изписване на яйца и смята да я популяризира. „Стремим се по някакъв начин да си съхраним бита, културата, защото сме борбени хора”, подчертава събеседничката ни и допълва, че има огромно желание да развива местния туризъм, който би осигурил препитание за младите хора.

Снимки: Благородна Георгиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Седмицата започва с жълт код за горещо време в 21-а области на страната

В понеделник  ще е слънчево. След обяд над Северна България, към вечерта над централната и на североизточната част на страната ще се заоблачава и на места ще има кратки валежи. Има условия за градушки. Минималните температури ще са между 17 и 21°, в..

публикувано на 28.07.24 в 17:11

Кметовете на Тутракан и Олтеница договарят бъдещата фериботна връзка

Очаква се скоро да започне изграждането на фериботна връзка между Тутракан и отсрещния румънски град Олтеница, съобщи във Фейсбук кметът на община Тутракан д-р Димитър Стефанов, след среща с румънския си колега Михайца Бащея. Двамата са уточнили..

публикувано на 28.07.24 в 17:03
Служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов (в центъра) дава брифинг в село Гара Елин Пелин за взривовете в складовете за пиротехнически средства - 28 юли 2024 г.

Заради пожар в минно поле на границата с Гърция се чака самолетна помощ от ЕС

България е задвижила механизма за гражданска защита на ЕС и иска самолет за гасене на пожара на българо-гръцката граница, съобщи вътрешният министър Калин Стоянов. За съжаление, пожарът в планината Славянка навлиза в част от българската територия и то..

публикувано на 28.07.24 в 16:32