Срокът за обществено обсъждане на проекта на Закона за противодействие на тероризма, публикуван от МВР преди две седмици, вече приключва. До формалното му изтичане в петък не се очакват други реакции, освен вече известните. Намерението за закон срещу тероризма се приема, но с резерви.
Ако проектът стане закон във вида, в който бе публикуван за обсъждане, специалните служби ще могат да забраняват достъпа до интернет, напускането на страната и дори срещите с определени лица. Ще стане допустимо отнемането на лични документи. Военните ще получат право на полицейски функции като проверяване, обискиране и задържане на граждани. В районите на антитерористични операции ще може да се ограничават граждански права, а всеки ще е длъжен да понася ограниченията и да съдейства на властите. На медиите ще се вмени дълг да ”предават незабавно и без изменение информацията, необходима за осведомяването на обществеността” без право да разкриват подробности за действията на службите.
Драстичният характер на някои от мерките срещу тероризма предизвиква широко обществено несъгласие. В средите на правозащитниците доминира схващането, че авторите на проекта се опитват със закон да лишат българина от основни конституционни права. Според адвоката правозащитник Михаил Екимджиев, проектът дори е „атентат срещу човешките права“ и ако стане закон ще „промени начина на живот на хората, техните навици и ценности.“ Особено негодувание предизвиква предвижданата възможност службите да следят и подслушват шест пъти по-дълго, отколкото е допустимо сега, но без да са длъжни да отчитат какво правят със събраните данни. Авторите на проекта очевидно не са отчели отрицателния досегашен опит на страната в това отношение.
Резерви изявяват и експерти от средите на специалните служби. Бившият шеф на разузнаването Кирчо Киров коментира, че при толкова терористични актове в близост до границите на България се налага такъв закон да бъде приет час по-скоро. Според генерала обаче, ограничения на гражданските права са допустими само по време на антитерористични операции и при строг контрол върху дейността на специалните служби. И друг бивш директор на разузнаването – Димо Гяуров, има подобно разбиране. Според Гяуров става въпрос за извънредно законодателство, при което е наложително всички ограничителни процедури да бъдат много ясно и подробно разписани, за да се избегнат злоупотреби. И той като Киров смята, че е нужен сериозен контрол върху действията на службите, като мерките им бъдат разрешавани от Специализирания съд. Експертът по антитероризъм Христо Смоленов обаче е на по-различно мнение – според него правителството предлага закон за административно противодействие на тероризма, а досега никоя страна не се е справила с тероризма с административни действия.
Оспорва се всъщност не приемането на специален закон срещу тероризма, а предлаганата с проекта за него степен на ограничаване на личните свободи в полза на сигурността на държавата. Със сигурност това ще е и основният спор в хода на предстоящия парламентарен дебат. Но дори и социалистите, сред които има съмнения относно необходимостта от отделен закон срещу тероризма и виждат склонност към прекомерни правомощия на властите, отсега твърдят, че щом като правителството намира за необходимо да има такъв, няма да откажат да го подкрепят в парламента. Управляващите смятат, че приемането му е закъсняло и хранят надежди то да стане до края на лятото. И не би било зле, за да се избегне излишно политизиране на дебата от кампанията за президентските избори през есента.
Представители на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Университета Бенгази - най-големия и най-стар университет в Либия, създаден през 1955 г., обсъдиха в Бенгази възможностите за сътрудничество. Университетите планират обмяна на студенти и..
Очаквам още тези дни да стане ясно ще има ли мнозинство в парламента и подкрепа за мандата, даден на втората по численост парламентарна група. Реакциите на останалите парламентарно представени партии ще бъдат ясен знак за това дали ще има такава подкрепа...
Задвижили сме механизма за гражданска защита към ЕС. Имаме потвърждение от Чехия, която ще изпрати два хеликоптера. Чакаме потвърждение и от Румъния. Това съобщи вътрешният министър Калин Стоянов, който пристигна в Стара Загора, където продължава борбата..
Началото на седмицата настъпва с Горещниците – най-знойните дни в годината според народните ни поверия. В „България днес“ ще говорим..
Към момента няма застрашени населени места и бедстващи граждани въпреки множеството пожари, възникнали на територията на България. Ситуацията постепенно се..
Периметърът от 12 км на големия пожар северно от Стара Загора е заграден, съобщи областният управител Методи Марков. Към момента има шест огнища. По обяд..