Срокът за обществено обсъждане на проекта на Закона за противодействие на тероризма, публикуван от МВР преди две седмици, вече приключва. До формалното му изтичане в петък не се очакват други реакции, освен вече известните. Намерението за закон срещу тероризма се приема, но с резерви.

Ако проектът стане закон във вида, в който бе публикуван за обсъждане, специалните служби ще могат да забраняват достъпа до интернет, напускането на страната и дори срещите с определени лица. Ще стане допустимо отнемането на лични документи. Военните ще получат право на полицейски функции като проверяване, обискиране и задържане на граждани. В районите на антитерористични операции ще може да се ограничават граждански права, а всеки ще е длъжен да понася ограниченията и да съдейства на властите. На медиите ще се вмени дълг да ”предават незабавно и без изменение информацията, необходима за осведомяването на обществеността” без право да разкриват подробности за действията на службите.

Драстичният характер на някои от мерките срещу тероризма предизвиква широко обществено несъгласие. В средите на правозащитниците доминира схващането, че авторите на проекта се опитват със закон да лишат българина от основни конституционни права. Според адвоката правозащитник Михаил Екимджиев, проектът дори е „атентат срещу човешките права“ и ако стане закон ще „промени начина на живот на хората, техните навици и ценности.“ Особено негодувание предизвиква предвижданата възможност службите да следят и подслушват шест пъти по-дълго, отколкото е допустимо сега, но без да са длъжни да отчитат какво правят със събраните данни. Авторите на проекта очевидно не са отчели отрицателния досегашен опит на страната в това отношение.

Резерви изявяват и експерти от средите на специалните служби. Бившият шеф на разузнаването Кирчо Киров коментира, че при толкова терористични актове в близост до границите на България се налага такъв закон да бъде приет час по-скоро. Според генерала обаче, ограничения на гражданските права са допустими само по време на антитерористични операции и при строг контрол върху дейността на специалните служби. И друг бивш директор на разузнаването – Димо Гяуров, има подобно разбиране. Според Гяуров става въпрос за извънредно законодателство, при което е наложително всички ограничителни процедури да бъдат много ясно и подробно разписани, за да се избегнат злоупотреби. И той като Киров смята, че е нужен сериозен контрол върху действията на службите, като мерките им бъдат разрешавани от Специализирания съд. Експертът по антитероризъм Христо Смоленов обаче е на по-различно мнение – според него правителството предлага закон за административно противодействие на тероризма, а досега никоя страна не се е справила с тероризма с административни действия.

Оспорва се всъщност не приемането на специален закон срещу тероризма, а предлаганата с проекта за него степен на ограничаване на личните свободи в полза на сигурността на държавата. Със сигурност това ще е и основният спор в хода на предстоящия парламентарен дебат. Но дори и социалистите, сред които има съмнения относно необходимостта от отделен закон срещу тероризма и виждат склонност към прекомерни правомощия на властите, отсега твърдят, че щом като правителството намира за необходимо да има такъв, няма да откажат да го подкрепят в парламента. Управляващите смятат, че приемането му е закъсняло и хранят надежди то да стане до края на лятото. И не би било зле, за да се избегне излишно политизиране на дебата от кампанията за президентските избори през есента.