Твърдения, че България е преговаряла с Румъния, Турция и Украйна за създаване на флотилия в Черно море, подразбира се срещу Русия, предизвика гневни реакции на премиера Бойко Борисов. Първо Борисов заяви, България няма да участва в никакви флотилии срещу Русия, обвини военния и външния министър, че са превишили правата си ако са поели такъв ангажимент и заплаши да прати тях да воюват в Черно море. После на съвместен брифинг Борисов, президентът Росен Плевнелиев и военният министър Николай Ненчев опровергаваха категорично, че е поеман ангажимент за участие. Брифингът остави твърдото послание: България не е подкрепяла инициатива на Румъния за Черноморска флотилия и би могла да участва в такава само ако е в рамките на НАТО.

Опровержение дойде и от Румъния, чийто президент Клаус Йоханис заяви, че страната му наистина предлага военно сътрудничество в Черноморския басейн, но е била неправилно разбрана, защото няма предвид създаване на флотилия, а провеждане на съвместни учения на черноморските държави-членки на НАТО - Румъния, България и Турция, под егидата на алианса.

Недоразумение на толкова високо ниво по толкова важен въпрос буди недоумение как е било възможно и предизвиква натрапчиво въпроса дали пък не става дума за някакъв политически театър или за сондаж на политическите нагласи по въпроса. Сондаж на политическите нагласи едва ли е имало, но те и без това проличаха.

От опозиционното крило на участващия в управлението Реформаторски блок – Демократи за силна България, националният интерес и икономическият просперитет изискват засилена отбрана, обща политика за сигурност и обща икономическа стратегия в района на Дунав и Черно море. Според тази партия, премиерът е вкарал президента и военния министър в унизителен режим на обяснения, но в унизително положение всъщност е изпаднала България, заради липса на съгласуваност и зле прикрити противоречия в националната позиция по въпроса.

Любопитно е, че позицията на премиера съвпада в значителна степен с вижданията на основни политически сили извън управлението. От Патриотичния фронт, който подкрепя правителството без да участва в него, заявиха, че не е добре България да бъде вкарвана във враждебни структури или отношения с когото и да било, включително и с Русия. От БСП изказаха пълна подкрепа за отказа от участие в инициативата за флотилия в Черно море, като отбелязаха, че в последно време някои инициативи на президента и военния министър в сферата на отбраната свидетелстват за ескалиращо напрежение в Черноморския регион. От Движението за права и свободи изтъкнаха, че война между НАТО и Русия е невъзможна, дори в най-болните амбиции на някои политици, и никой не е толкова луд, че да взема такива решения.

Случаят обаче остави без отговор няколко важни въпроса. По повод на твърдения, че заради нежеланието на България да участва във флотилия в Черно море Турция се е отказала от споразумението си с нея за реадмисия на емигранти, в момент на силно раздразнение премиерът Борисов заяви, че писмено уведомление от страна на Турция няма, но от 200 заявления на България за връщане на мигранти Туция е отказала 200. Посолството на Анкара в София увери, че отказ от споразумението за реадмисия няма, но не коментира дали е вярно, че има толкова откази от обратен прием на бежанци. От друга страна, гневните реакции на премиера показаха, че има сериозен проблем на комуникация между него и някои министри и президента на републиката по решаващи въпроси на външната политика. Отворените въпроси са твърде сериозни и обществото очаква рано или късно да получи отговор на тях.

Колкото и да е чувствителен за нея, Москва не коментира случая. Докато в София се даваха драматични разяснения, в Санкт Петербург министърът на икономиката Божидар Лукарски обсъждаше с руския министър на промишлеността и търговията Денис Мантуров идеи за съвместни производства, чиято продукция да се реализира на пазарите в Русия, ЕС и в трети страни. На посещение в Русия беше и министърът на земеделието Десислава Танева, за разговори по въпроси на търговията със земеделски и хранителни продукти.