Центърът за култура и дебат „Червената къща“ и Френският институт в България организираха тези дни дискусия за предизвикателствата, пред които са изправени мюсюлманите в светските европейски общества; разликите между исляма в Европа и различните версии на исляма, които съжителстват с други религии на Балканите? Сред основните участници беше известният политолог и историк на исляма Рашид Бензин, преподавател в Института за политически изследвания в Екс ан Прованс и в Протестантския институт по теология в Париж, който представи своето виждане по темата: „Ислямът в Европа: в единствено или множествено число?“

В интервю за Радио България попитахме Рашид Бензин каква е неговата позиция и защо медиите го определят като „изследовател на либералния ислям“.

Аз лично не се определям като „мислител” на либералния ислям, медиите са тези които обичат да поставят етикети като консервативен, интегристки или либерален ислям. Мисля, че в главите на много хора, либералният ислям означава ислям, който се приспособява към културата и обществото, в които се развива. Това за мен е ислямът на свободата. Иначе, аз определям себе си като историк и антрополог, който изучава текстовете на Корана от VII век.

През последните години се обособява един своеобразен пазар на исляма, в контекст на взаимодействие между локален и глобален ислям. На този пазар всеки е призван да направи своя избор, подчертава Рашид Бензин. Във Франция това взаимодействие разкрива кризата на постколониалното мислене, което третира религиозната принадлежност с политически инструменти и мерки за сигурност. Спецификата на Франция е, че тя определено има проблем с религията, който се корени в специфичната и история.  Обществото е по традиция светско, а  използването в общественото пространство на атрибути на други религии дразни.

Много е важно е да се изследват задълбочено историческите етапи на развитието на исляма още от периода на неговото зараждане. Днес виждаме, че в Европа много мюсюлмани и немюсюлмани имат погрешна представа за това, което представлява тази религия, и живеят с идеите за някакъв идеализиран ислям, който никога не е съществувал. Трябва да им отворим очите за реалността. Ислямът е продукт на даден контекст: време, място и общество, в което се развива.

Фанатизирането на една част от младите хора, терорът и жертвите от последните години доведоха до все по-опасно политизиране на религиозната принадлежност и много мюсюлмани са поставени в ситуация да се оправдават, все едно че вярата ги прави потенциални терористи. Как се стигна до там?

Наистина е вярно, че в момента се насажда своеобразен страх от исляма и ислямизация на Европа, видяна като заплаха за т.н. „западни ценности”. Този страх заслепява и много хора не виждат, че мнозинството от мюсюлманите са по-скоро със светско отношение към тяхната религиозна практика и че и те самите са в клопката на това, което се случва в международен план.

В Европа политическото говорене за Исляма изхожда от колониалният и постколониален опит на Запада. А какво е мястото на Балканите, които са с многовековна история на съжителство между различни религии, включително на исляма?

Време е постколониална Европа да научи нещо от Балканите, където ислямът съществува от много векове и има установени практики на съжителство. За жалост, в последно време и на Балканите виждаме появяването на нови страхове, които според мен са резултат на трудното реализиране на проекта за обединена Европа. „Плашилото“ ислям е огледалното отражение на трудностите в политическото изграждане на Европа и постоянните кризи, пред които тя е изправена. Много по-лесно е да отстояваме кои не сме, когато не знаем точно кои сме...

За Рашид Бензин Европа трябва да има водеща роля в решаването на глобалната криза на исляма. „Европа държи ключът, тя трябва да бъде тази мечта, надежда и утопия, която да измести негативната утопия, предложена от ДАЕШ”. Евро-средиземноморското пространство е бъдещето на един друг ислям, в който младите биха намерили патоса на самоутвърждението в живота, а не в смъртта.

В заключение, Бензин цитира абат Пиер, католически свещеник, мислител и  хуманист: Една цивилизация се оценява по качеството на предмета на гнева, който тя може да предложи на младежта. На пазара на гнева, ДАЕШ предлага един продукт, наш ред е да предложим нещо друго, една форма на гняв, която да води до съзидание, а не до унищожение.