Голям празник е Еньовден и до днес, независимо от промените в мисленето и нагласите. Винаги е на 24 юни – денят, в който православната църква отбелязва рождението на Свети Йоан Кръстител. Според народните вярвания, на тази дата слънцето е достигнало крайната точка на своето пътуване от зимата към лятото. Сега трябва да тръгне обратно, но преди това ще спре, за да си отпочине, да се окъпе в живата вода и да се прости с местата, които ще види чак догодина. На Еньовден, окъпано и подмладено, слънцето изгрява много рано и танцува от радост. Хубаво е човек да види танца му с очите си. Хубаво е и слънцето да види човека в този магически час, за да го благослови със здраве.
Както е известно, на Еньовден водата и билките имат особена сила. След като се е окъпало, слънцето е направило водата лековита и я е изпратило на хората. Твърди се, че на този ден вода извира дори от пресъхналите изворчета. А билките, набрани преди изгрев слънце, могат да лекуват всички болести, които в народните представи са 77 и половина. Билкари и знахари знаят точно кои билки помагат при 77-те болести. А половината е болест с неизвестно име, за която няма познат цяр. Берат 77 билки и ги отделят. След това билкарите затварят очи и откъсват горната част от стръка, който случайно попадне в ръцете им. Вярва се, че откъснатата със затворени очи билка лекува незнайната болест. Тези 77 и половина билки правят на китка, с която през годината лекуват хора и животни. На някои места наричат празника Иван Бильобер, Яневден, Иван Летни, Средѝ лете и т. н. Смята се, че той е покровител на билкари и лечители. Но не само те събират лековити треви на празника, а и младите момичета, невести и по-възрастни жени. Във всички региони на страната ни съществуват специални песни, изпълнявани на този ден. Те обикновено описват обичайните действия, извършвани на Еньовден – тръгването за билки, виенето на еньовския венец и китките... Някои разказват как Еньо (Яньо) тръгва с кола за билки, но майка му го спира – момите вече са обрали билките, сварили са ги и са измили косите си.
До началото на ХХ век съществувал и обичаят Еньова буля или Яново буле – по името на митичното същество, което е централен персонаж в моминските обреди. За Еньова буля избирали момиченце, което да е „изтърсак“, с живи родители, при това – първовенчани. Облеклото на Еньовата буля е точно като на сватба – празнична носия, накити и червено или бяло було. Докато обличат детето, момите трябва да внимават то да не стъпи на земята, защото е „на лошо“. Това се спазва до края на обреда. Затова се редуват да го носят на раменете си или седи в скута на някоя от тях. Заедно с Еньовата буля девойките обхождат цялото село. Спират при всяка къща, всеки кладенец или чешма, пеят песни и играят хорà. След това продължават към реката, нивите, лозята и полето. Завръщат се в същата къща, от която са тръгнали. Този символичен кръг, който девойките описват при обиколката си, носейки митичната буля, предпазва селото, осигурява плодородие и благоденствие.
Следва втората част на обичая – наричането на китките и гадаене за любов и брак. Още в навечерието на Еньовден момите са събрали своите китки. Сложили са ги в нов съд с вода, донесена с обредни песни и хора. Преди да подканят Еньовата буля да извади поредната китка, те изпълнявали кратки припевки. Например: „Рой се вие из градинка.“ Това означава, че момата, чиято китка извади Еньовата буля след припявката, ще се омъжи за пчелар. „Алено хренче на дюкян цъфти“ предрича брак с търговец. „Из дол бяга, гащи стяга“ – хайдутин или гурбетчия. На някои места вместо китки гадаели с паламарки. Паламарка у нас наричат дървена „ръкавица“ с остър извит рог, използвана при жътва. С помощта ѝ се захващат повече стръкове, а ръката е защитена от порязване със сърпа. Песните при напяване на паламарки са същите, но вместо „извади китка“ се казва „извади, Еньо, паламарката“.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..