Във Варшава на 8 и 9 юли НАТО ще проведе първата си среща на върха след оттеглянето на Великобритания от ЕС. Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг коментира, че след решението на Обединеното кралство да напусне ЕС Европа е по-разпокъсана отколкото досега, а ситуацията е още по-непредвидима. Според някои, всъщност Брекзит не е независимост на Великобритания от Европа, а независимост на Европа от САЩ, и с него е настъпил край на англосаксонската перспектива в ЕС. Други пък не изключват европейският Брекзит да бъде последван от атлантически Некзит (НАТО-екзит).

Как в тази ситуация се вместват позициите, с които България отива на срещата на върха във Варшава?

Тези позиции бяха уточнени в края на миналата седмица на извънредно заседание на правителството. Военният министър Ненчев изтъкна, че те са фокусирани върху повишаване на сигурността и балансирано засилено присъствие на алианса в източния му фланг и в района на Черно море, създаване на стабилност в периферията на НАТО и справяне с кризите и свързаните с тях бежански потоци. Под засилено присъствие в Черно море правителството разбира по-интензивен график за учения под егидата на НАТО. При това, съобразено с конвенцията от Монтрьо, според която бойни кораби на нечерноморски държави могат да пребивават в акваторията на Черно море не повече от 21 дни. Тезата за засилено присъствие в Черно море кабинетът аргументира с необходимостта от пресичане на мигрантски потоци през него, подобно на операцията на НАТО в Егейско море, и категорично изключва насоченост на военните учения срещу Русия.

Преди три дни българският външен министър Даниел Митов заяви, че във Варшава София ще настоява страните от североизточния фланг на НАТО, тоест Балтийските държави и Полша, да бъдат третирани по еднакъв начин с тези от югоизточния – Черноморският басейн и останалата част от югоизточната външна граница на НАТО.  Интересно е как това разбиране ще се съчетае със заявеното миналата седмица от германския външен министър  Франк-Валтер Щайнмайер становище, че военните учения на НАТО в Полша и Балтийския регион са "дрънкане на оръжия" и "подстрекателство към война" с Русия.

Според анализите на София, заплахите за сигурността не налагат засилено сухопътно присъствие на НАТО на българска територия.

Забелязват се различия и в позициите спрямо наложените санкции срещу Русия. Пак преди три дни, външният министър Даниел Митов коментира, че НАТО не се нуждае от военна конфронтация, защото икономическите санкциите срещу Русия работят достатъчно добре. Това изявление съвпада с момент, в който европейските страни са силно разединени по въпроса – най-скептично настроени към санкциите са Италия и Унгария, а най-силно привързани – Полша и балтийските републики.

Българската делегация на срещата на НАТО във Варшава ще работи за съвместна декларация между НАТО и ЕС, която да съдейства допълнително за стратегическото партньорство в създаването на военни способности, противодействие на хибридните и кибер заплахи, обмена на информация, изграждането на капацитет в сектора на сигурността, морската сигурност, миграцията и др.