Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вторият по големина храм в столицата – прослава на Свети Николай Софийски

БНР Новини
Снимка: www.sveti-nikolai.com

Малко са жителите на днешна София, които свързват името Николай Мартинов, обущар, живял през XVI век, с втория по големина храм в центъра на столицата (след катедралата „Свети Александър Невски”). Историята на този човек, издигнат в ранг на светец, ни връща в 1555 година, във времето на османското господство, когато той загива мъченически за християнската вяра.

Снимка

Извор на сведения за живота на светеца е житието му, написано от неговия съвременник, приятел и книжовник Матей Граматик, свидетел на описаните събития. Неясно по какви причини Николай решил да остави родния си град Янина, в днешна Гърция, и дошъл в София. След като се установил тук, той се проявил като добър майстор обущар и честен човек, и така спечелил уважението на съгражданите си. Именно затова първенците на града поискали от него да смени вярата си.

Свети Николай е много ярък пример за вяра, за любов към род и родина, но за съжаление малко се поучаваме от такива светци радетели за българщината, разказва предстоятелят на храма, отец Спас, и продължава:

Въпреки че е бил роден в Янина, Свети Николай се е чувствал българин. Бил е изключително благочестив християнин, образец за другите. Многократно отказвал да смени вярата си, но бил напит и насилствено приел исляма. Заради това в продължение на една година Свети Николай не излязъл от дома си от срам. Когато бил призован да изпълнява мюсюлманските обичаи, отново отказал и тълпата от мюсюлмани го пребила с камъни. Светецът бил влачен до местността Търницата, където бил изгорен, а прахът му бил разпилян.

Снимка

Днес лобното място на мъченика е единственият известен гроб на светец в София. В разказа си отец Спас сравнява пътя му до Търницата с Голготата на Христос и изтъква, че след смъртта му мястото било дълбоко тачено от християните. Те се събирали в дървена барака, която първоначално им служела за църква. През 1895 година, 17 години след Освобождението, живеещите около гроба на светеца поискали да се построи храм в негова памет. Започнало усърдно събиране на средства, свещеник Николай Крапчански, чийто гроб е в непосредствена близост до храма, обиколил почти цяла Европа, успял да вземе пари дори от руския император за строителството на храма. Работата по строежа била възложена на младия архитект Антон Торньов. И така, през 1900 година църквата вече се издигала между днешните улици Пиротска, Опълченска и Цар Симеон.

Снимка

Въпреки че е обширен, храмът създава усещане за голяма топлота, защото още пази духа на миналите дни и голямата любов, с която е бил изграден. Отец Спас продължава разказа си:

Иконостасът на храма е невероятно произведение на изкуството. Работата по него е плод на 12-годишен труд. Изграден е от братята резбари Нестор и Лазар Алексиеви, които са от Дебърската школа. Аз работя в тези църква от 30 години и колкото пъти да погледна иконостаса, толкова пъти откривам нещо ново. Невероятно е каква фантазия и какво майсторство са притежавали те. Прекрасните иконописи са дело на Николай Ростовцев. 

Снимка

Какви са хората, които идват в храма на Св. Николай Софийски?

Хора разни. Има хора, които наистина са вярващи и те се познават само по начина, по който се прекръстват в храма. Влизат хора, които са притиснати от нещо и търсят помощ от Бога едва тогава. За съжаление, ние сме консуматорски настроени, това се отнася за целия свят. Много от хората, които влизат в храма, го приемат като супермаркет – палят свещ и чакат помощ. Част от българите са суеверни повече, отколкото ограмотено вярващи. Задачата на нас, свещениците, и на църквата е да направим така, че да остане чистата вяра. Така на базата на вярата ще има учение, на базата на учението ще има грамотна вяра, и мисля, че така много от нещата в Българя ще се променят. 

Снимка

И до днес всяка година в навечерието на храмовия празник, 17 май, се организира шествие до лобното място на Св. Николай Софийски. В деня преди и след празника мощите на светеца са изложени за поклонение.

Снимки: www.sveti-nikolai.com





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43

Свети пророк Илия – Божият избраник

На 20 юли, в разгара на най-горещите дни, православната ни църква чества паметта на старозаветния пророк Илия. За почитта на народа ни към Божия угодник свидетелстват множеството православни храмове на негово име, където от незапомнени времена се..

публикувано на 20.07.24 в 06:05