Малко са жителите на днешна София, които свързват името Николай Мартинов, обущар, живял през XVI век, с втория по големина храм в центъра на столицата (след катедралата „Свети Александър Невски”). Историята на този човек, издигнат в ранг на светец, ни връща в 1555 година, във времето на османското господство, когато той загива мъченически за християнската вяра.
Извор на сведения за живота на светеца е житието му, написано от неговия съвременник, приятел и книжовник Матей Граматик, свидетел на описаните събития. Неясно по какви причини Николай решил да остави родния си град Янина, в днешна Гърция, и дошъл в София. След като се установил тук, той се проявил като добър майстор обущар и честен човек, и така спечелил уважението на съгражданите си. Именно затова първенците на града поискали от него да смени вярата си.
Свети Николай е много ярък пример за вяра, за любов към род и родина, но за съжаление малко се поучаваме от такива светци радетели за българщината, разказва предстоятелят на храма, отец Спас, и продължава:
Въпреки че е бил роден в Янина, Свети Николай се е чувствал българин. Бил е изключително благочестив християнин, образец за другите. Многократно отказвал да смени вярата си, но бил напит и насилствено приел исляма. Заради това в продължение на една година Свети Николай не излязъл от дома си от срам. Когато бил призован да изпълнява мюсюлманските обичаи, отново отказал и тълпата от мюсюлмани го пребила с камъни. Светецът бил влачен до местността Търницата, където бил изгорен, а прахът му бил разпилян.
Днес лобното място на мъченика е единственият известен гроб на светец в София. В разказа си отец Спас сравнява пътя му до Търницата с Голготата на Христос и изтъква, че след смъртта му мястото било дълбоко тачено от християните. Те се събирали в дървена барака, която първоначално им служела за църква. През 1895 година, 17 години след Освобождението, живеещите около гроба на светеца поискали да се построи храм в негова памет. Започнало усърдно събиране на средства, свещеник Николай Крапчански, чийто гроб е в непосредствена близост до храма, обиколил почти цяла Европа, успял да вземе пари дори от руския император за строителството на храма. Работата по строежа била възложена на младия архитект Антон Торньов. И така, през 1900 година църквата вече се издигала между днешните улици Пиротска, Опълченска и Цар Симеон.
Въпреки че е обширен, храмът създава усещане за голяма топлота, защото още пази духа на миналите дни и голямата любов, с която е бил изграден. Отец Спас продължава разказа си:
Иконостасът на храма е невероятно произведение на изкуството. Работата по него е плод на 12-годишен труд. Изграден е от братята резбари Нестор и Лазар Алексиеви, които са от Дебърската школа. Аз работя в тези църква от 30 години и колкото пъти да погледна иконостаса, толкова пъти откривам нещо ново. Невероятно е каква фантазия и какво майсторство са притежавали те. Прекрасните иконописи са дело на Николай Ростовцев.
Какви са хората, които идват в храма на Св. Николай Софийски?
Хора разни. Има хора, които наистина са вярващи и те се познават само по начина, по който се прекръстват в храма. Влизат хора, които са притиснати от нещо и търсят помощ от Бога едва тогава. За съжаление, ние сме консуматорски настроени, това се отнася за целия свят. Много от хората, които влизат в храма, го приемат като супермаркет – палят свещ и чакат помощ. Част от българите са суеверни повече, отколкото ограмотено вярващи. Задачата на нас, свещениците, и на църквата е да направим така, че да остане чистата вяра. Така на базата на вярата ще има учение, на базата на учението ще има грамотна вяра, и мисля, че така много от нещата в Българя ще се променят.
И до днес всяка година в навечерието на храмовия празник, 17 май, се организира шествие до лобното място на Св. Николай Софийски. В деня преди и след празника мощите на светеца са изложени за поклонение.
Снимки: www.sveti-nikolai.com
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей...
На 10 януари Православната църква чества св. Григорий епископ Нисийски, преподобни Дометиан епископ Мелитински, свети Маркиан, свети Теофан..
Прожекция на документалния филм на журналистката Милена Милотинова "Само защото бяха българи" се състоя в София и припомни събитията от т.нар...