В първия ден на тази седмица се състоя 12-то издание на Обществено-политическия форум за противодействие на корупцията. Цял ден политици, общественици  и експерти дискутираха на него формите и измеренията на този бич на българското общество през последните години. Изнесените факти са повече от тревожни, защото показват, че въпреки усилията за ограничаването й, корупцията в България не само остава, но е и във възход.

Вътрешният министър Румяна Бъчварова горчиво призна, че явлението се развива по-бързо, отколкото противодействието на държавните институции и  преодоляването му не трябва да е само лозунг. Също горчиво, министърът на правосъдието Екатерина Захариева констатира, че резултатите, посочени в доклада за противодействие на корупцията, изработен от Центъра за изследване на демокрацията, съвсем не са приятни.

Въпросният доклад твърди, че през последните 5 години административната корупция нараства и завладява държавата, а това води до формирането на области със системни проблеми, които блокират повечето политики за противодействие.  Основни проблемни области са злоупотребата с обществени поръчки, механизмите на скритата икономика, измамите с ДДС, контрабандата и функционирането на нелегалните пазари, блокирането на правоприлагащите институции, възпрепятстването на работата на различни институции и контролната система, завладяването на медиите. Около 18% от фирмите съобщават, че им е оказван корупционен натиск от държавни служители, при средно ниво от 4%  в ЕС, като повечето от корупционните сделки в бизнес сектора остават неидентифицирани и ненаказани.

Подобни обстоятелства се отчитаха и преди десетилетие. На Десетия обществено-политически форум срещу корупцията през януари 2009 г. докладът на Центъра за изследване на демокрацията беше озаглавен Престъпление без наказание. Авторите тогава алармираха, че корупционните транзакции чувствително са се увеличили и достигали около 2 100 000 годишно,  а като държава, засегната от политическата корупция, България страда от липса на политически морал и политическа отговорност. Явно предупреждението от 2009г., че с оглед на задаващата се икономическа рецесия изгледите за засилване на корупционния натиск нарастват, не е послужило особено. Както тогава, така и сега като основен отговорник за неефективното противодействие на корупцията се сочи съдебната система. Както и тогава, днес също безпомощно се констатира, че без добре работеща система и безпристрастни следователи, съдии и прокурори корупцията не може да бъде преодоляна. И през 2009, и през 2016 г. като най-засегнат сектор от корупцията е определяна енергетиката.

Обществено политическите дискусии очевидно не стигат сами по себе си за преодоляване на корупцията, а трябва и приложение на закона. Но закон за корупцията България продължава да няма и без него борбата срещу явлението, особено във високите етажи на властта, е лишена от основен правов инструмент. Затова на последния обществено политически форум президентът Росен Плевнелиев призова проектът за антикорупционен закон, изработен от вицепремиера Меглена Кунева, да бъде подкрепен в парламента, за да може борбата с корупцията да стане ефективна. В борбата с корупцията не е нужен компромис, а консенсус, заяви държавният глава, а така всъщност каза, че към момента такъв консенсус няма.