Протоколната снимка от официалната вечеря на държавните и правителствени ръководители на НАТО по време на Срещата на върха във Варшава може би е предизвикала асоциации с миналото. И с право, защото тя се състоя в същата зала, в която през 1955 г. е подписан Варшавският договор. Това е само една от символиките на отминалата съдбоносна за присъствието на Алианса в Източна Европа среща. Варшава също не бе избрана случайно за домакин – очевидно НАТО отдава дължимото на източните си партньори в една все по-сложна за сигурността в Европа ситуация на фона на изострените отношения между Запада и Русия.
След Срещата на върха идва ред и на анализите и дискусиите. Първата в София мина под домакинството на Атлантическия клуб с участието на външния министър Даниел Митов и заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. Като преки участници в разговорите във Варшава те представиха детайли към обсъжданите теми. По думите на първия български дипломат, по време на Срещата на върха на Алианса е било отчетено, че в продължение на две десетилетия НАТО се опитвало да изгради партньорство с Русия и съюзниците са се обединили около тезата, че диалогът с Москва трябва да продължи. Алиансът остава отворен за фокусиран и съдържателен диалог с Руската федерация, като паралелно с това ще продължат действията по колективната отбрана и възпиране, уточни външният министър. Очакванията са Руската федерация да се ангажира с действия за осигуряване на прозрачност и снишаване на риска по отношение на военните дейности, обясни Даниел Митов. Той бе категоричен, че Алиансът не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия, но не може да прави компромиси с принципите, върху които почива общата сигурност.
Ние водим с Русия диалог на две нива. Едното е чисто военно-оперативното ниво, което осигурява избягването на какъвто и да е вид военни инциденти. Но това, което ние не правим в диалога си с Русия, а според мен трябва да правим, е да зададем по-широка рамка на този разговор. Много често чуваме от страна на Руската федерация, че тя се отбранява и защитава някакъв свой специфичен културен код и не иска да бъде цивилизационно колонизирана от Запада. Нека да дешифрираме в разговор този културен код и да видим какво точно защитава Русия, с какво този код е несъвместим с европейските и атлантически ценности. Ценностите, върху които ние стъпваме, са прозрачни. Ние обаче искаме да знаем, какъв свят си представя Русия. И аз мисля, че този разговор тепърва предстои.
Индиректно към Русия се обърна и посланикът на Полша у нас Кшищоф Краевски. По думите му, след 17 години членство в НАТО едва сега, с разполагането на натовски батальон в Полша, страната му получава защита за сигурността си.
Фактът, че тази година Срещата на върха се проведе във Варшава, символизира, че Алиансът няма да се откаже от целта, заради която е създаден. Страните от източния фланг са негови пълноправни членове, които споделят същите права и задължения, свързани с колективната отбрана. Разполагането на многонационални подразделения на Алианса на източната му граница е проява на този равен статус. В същото време НАТО показа на всички, че е отбранителен съюз. Непровокиран няма да предприеме никакви враждебни действия срещу когото и да било.
И в изказването на заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов направи впечатление изричното подчертаване на основната функция на НАТО като орган за колективна сигурност. Допълнителна обезпокоителна нотка внесе и многократното и изрично цитиране на основополагащия чл. 5 от Вашингтонския договор, според който въоръженото нападение срещу една или повече страни членки на НАТО се разглежда като нападение срещу всички тях.
Въпреки, че решенията на НАТО от Варшава се отнасят до редица важни въпроси за сигурността в целия свят, конфронтацията с Русия определено ги засенчи. Може би за да разсее тревогите, ген. Запрянов заяви:
Ако някой преекспонира отношенията НАТО-Русия, забравя, че НАТО разгледа много по-широк кръг от въпроси и Русия не беше доминираща тема. Освен на източния фланг ние обърнахме внимание и на много други региони, които са съседни за нас. Обсъдихме заплахите и рисковете, които произтичат от тези региони, както и решенията и мерките, които трябва да се вземат за справяне с тях.
По отношение на присъствието на НАТО в Черно море външният министър Даниел Митов коментира, че на срещата във Варшава е било договорено демонстрацията на решителност за защита на черноморските държави – членки на НАТО да се проявява чрез засилени учения, които да са под флага на НАТО. Митов обясни, че създаването на поредна регионална инициатива, било то и в рамките на НАТО, не е на дневен ред. На срещата в полската столица лидерите на страните членки са се обединили около началото на регионален разговор за параметрите, по които НАТО ще присъства в региона на Черно море оттук нататък.
Снимки: БГНЕС и БТАБлизо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г. Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...
Българските държавни железници организират празнично пътуване за любителите на железопътния транспорт. Коледен влак с парен локомотив и шест празнично украсени вагона ще се движи на 21 декември по маршрута Горна Оряховица – Плевен – Горна..
Започна ремонт на ГКПП "Кулата" във връзка с предстоящото ни влизане в Шенген от 1 януари, предаде БНТ. Целта е да има по две пътни ленти във всяка посока..
Интензивен е трафикът на автомобили от Западна Европа по основната пътна инфраструктура на територията на Хърватия преди предстоящите почивни и..
12 населени места в Смолянска област са с прекъснато електрозахранване след обилния снеговалеж от вчера. Без ток от снощи са селища в общините Смолян,..