Напоследък дебатите за или против влизането на България в еврозоната се разгорещиха, особено след като премиерът Бойко Борисов декларира, че няма защо да бързаме и че фиксираният курс на лева към еврото е достатъчно ефективен. В контекста на разрастващ се популизъм и национализъм , особено след британския референдум и все още неразрешената дългова криза в Гърция, аргументите „срещу“ еврото изглеждат по-популярни сред държавите членки на ЕС, които не са още в еврозоната.

Валутният борд е стабилна парична система,  но той може да бъде подложен на политически трусове. Валутните бордове са парични режими, които по същество са характерни за 19 век. Ние живеем в 21 век, в ерата на кибер парите, отбелязва Борис Петров. В момента един от големите негативи на борда в България е, че той ни задължава да поддържаме изключително голям валутен резерв. Тези валутни резерви са инвестирани в нискодоходни инструменти, чиято доходност клони към нулата. В същото време голяма част от средствата, които държавата е натрупала в момента, са заемни средства. Те се заемат от правителството на международните пазари, срещу което се плаща лихва между 1 и 2%. В момента България плаща „данък стабилност“, според финансиста.

Какво ще се промени за една българска фирма, например вносител на дограми, ако утре въведем еврото ?

Почти нищо, ако трябва да бъдем точни. Вероятно би имала достъп до по-евтин кредит за малки и средни предприятия, тъй като заемите в евро са с по-ниска лихва отколкото в левове. Ако фирмата продава на български пазари, тя сега взима кредити в левове. Ако продава на чужд пазар кредитът е в друга валута, евро или долар, защото в такива парични единици се извършват разплащанията.

Според други експерти, България ще загуби от влизането в еврозоната, защото трябва да участва с вноски за спасителни операции по чужди дългове.

Нека да бъдем ясни. България участва с много ниска капиталова вноска в Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), защото има много малък дял от БВП като цяло на държавите от ЕС. Освен това става дума за пари, които носят доход, те не са оставени и забравени. България в момента инвестира в германски облигации с отрицателна лихвена доходност, тъй като във валутния ни резерв те са най-много. А защо да не инвестираме в облигации с положителна лихвена доходност чрез капиталовата вноската в ЕМС? В същото време емитираме дългови инструменти (ДЦК) на 1,5%, които правителството депозира в БНБ и не получава нищо, а БНБ съответно инвестира в дългови инструменти с много ниска доходност. Като резултат, за 2015 БНБ съобщава в Годишния отчет, че нетният доход от управлението на международните валутни резерви е отрицателен в размер на  минус 8.54 млн. евро. Това не е по вина на БНБ, а го налага механизмът на валутния борд. За 2015 г. БНБ внесе в бюджета само 20 милиона лева, а в добрите години като 2009 например внесе 400 милиона. Този резултат за 2015 дори сравнено с една средно голяма търговска банка е много малък. Ако участваме в ЕМС, ще получим лихвен процент от 2 до 3%. Тоест ще реализираме положителен финансов резултат. България, давайки заеми на други държави, има гаранция, че те ще бъдат върнати, при това споделяме риска с другите. При влизане в Евросъюза парите поддържани като фискален резерв ще бъдат освободени за публични инвестиции и могат да се използват за повишаване на продуктивността и конкурентоспособността с оглед гарантиране на по-устойчив икономически растеж.