Секундата е просто миг – едва усетен, и вече отлетял. Но времето с разтегливия си ход може да го насити с мисли, емоции, дори съдби. Спомнете си атлетите, които изживяват моментите на забавен каданс и сякаш ги накъсват на миниатюрни нишки. Ала победата е само в една от тях.

Христо Реков е един от спортистите, които имат изострено усещане за време. Наскоро той преживя болезнено 0,9 части от секундата – миг, който се изплъзна от контрола му по пътя към златния медал. Все пак двайсетгодишният състезател по каяк финишира втори на 500 м – заедно със съотборника си Вилиян Бъчваров, за радост на родната публика, дошла на гребния канал в Пловдив да проследи европейското първенство за младежи до 23 години.

Секундата е много време на състезание – всяка е много тежка и всяко загребване е много важно. Тогава една минута се превръща в десет, същото важи и за секундите, казва Христо Реков.

Младият спортист от пловдивския клуб „Тракия” извоюва първия си медал именно на европейското в родния си град. Оприличава отличието си с една-единствена дума – „чест”, не само защото го е спечелил пред очите на своите съграждани.

Зад този медал стоят много труд, лишения, упоритост, воля и характер, лаконичен е той.

„Този медал е само началото”, заяви Христо заедно със съекипника си Вилиян веднага след като финишира. И може да го докаже още през тази седмица, когато ще се изправи пред ново предизвикателство – световното първенство за младежи в Минск. За жалост, той няма да може да вземе реванш от беларуската двойката каяк, тъй като състезанието ще бъде само в олимпийските дисциплини. Но пък отива с амбицията да се качи на почетната стълбица на 1000 м.

Българите сме индивидуалисти, гласи едно клише, но ако е вярно, то не важи за Христо Реков. Той споделя всекидневното усилие на гребния канал, мечтата за медал на следващата олимпиада в Токио и отговорността на състезания с момчето, с което гребе в един каяк. И макар че Вилиян живее в Русе, а Христо в Пловдив, често тренират заедно по лагери, а и гостуват един на друг.

Подхождаме си като стил на гребанe– твърди Христо Реков. –Освен това имаме еднотипни характери, приличаме си и си помагаме взаимно. За да работиш в екип, трябва търпение, но може би най-важното е разбирателството.

Макар да имаме олимпийски успехи в кану-каяка от най-висока проба, Христо се възхищава от „сребърния” Петър Мерков. За съжаление, младото момче няма да се състезава на олимпийските игри в Рио, но пожелава на българите „да се преборят за нещо важно за тях” и вярва в шансовете за медал на Мирослав Кирчев в едноместния каяк. До следващата олимпиада в Токио Христо ще поделя времето си между гребния канал и Пловдивския университет, където учи Педагогика и обучение по физическо възпитание. След десет години той вижда себе си с още по-високи постижения в спорта. „Първи може да стане само човек, който е способен да превъзмогне себе си”, казва един от най-великите в кану-каяка Николай Бухалов. А дали младият спортист ще намери същите сили и непоколебимост в преследването на мечтата си, ще покаже времето.