Село Дъждовница е разположено на гористо възвишение само на няколко километра от гр. Кърджали. На излизане от града живописният път плавно се изкачва и се открива панорамна гледка към необятния язовир Кърджали. От другата страна стръмните ридове с вулканични скали, широките долини и средиземноморската растителност подсказват, че навлизаме в Източните Родопи.
Точно тук, в село Дъждовница, е свил гнездо Младежкият център на арт движение „Кръг” – асоциация за културни политики в сферата на съвременното изкуството. Основано в Кърджали преди 18 г., движението разполага с изложбена зала в центъра на града с акцент върху съвременното изкуство. Арт къщата е член на мрежата Европейски културни младежки къщи и има вече 12-годишна история. През нея са минали над 920 творци от цял свят – художници, скулптори, фотографи, преводачи, режисьори, изследователи. Удивителното дълголетие се дължи на изградената дългосрочна визия и всеотдайност на организаторите, които не са от тези, които скачат от проект на проект. Радост Николаева е основател и артистичен директор. Попитахме я как арт къщата успя да се наложи като център за творчество и обмен на артисти от цял свят?
Това беше експеримент, който в началото смятахме, че не ни е по силите. Доколкото се занимавахме с изкуство на открито, искахме да намерим място в Източните Родопи, някоя самосрутваща се сграда, която да опаковаме със стихове и рисунки. Чакахме гости – около 40 млади художници от Холандия, Италия и Гърция, и искахме да направим събитие на открито, където няма публика, освен самите ние и небето. Много дълго се опитвахме да обясним какво търсим на тогавашното ръководство на общината и на селата, които обикаляхме. Имаше много изоставени общински сгради, училища, най-вече в опустели села след така наречената „Голяма екскурзия“ (насилственото изселване на етническите турци през 80-те, бел. ред.). Всяко село ни канеше, но трябваше да получим разрешение от общината. В един момент успяхме да убедим тогавашния кмет и много бързо получихме разрешение.
С подкрепата на общината и на Швейцарската културна програма в България, арт проектът се настанява в сградата на бившето медресе (мюсюлманско религиозно училище), намиращо се в самия двор на джамията, в което през 50-те години отваря врати основното училище. Стогодишната сграда е ремонтирана и преустроена от доброволци и започва да приема гости през 2005 г.
Едно от изискванията на организаторите е сближаването между гостите и местните жители, контактът с хората и отразяването на тази връзка в творческия процес. В арт къщата освен творби на артистите можем да видим и колекции от стари снимки на турски фамилии от селата, тъкани и битови уреди, като например голям дървен съд с чук, в който се „бие” кешкек (keşkek) – обредно ястие с пшеница и пилешко месо.
Арт движението обявява всяка година конкурсни теми, които привличат творци от цял свят. Закие Исмаил Алиосман и Галина Димова са отговорни за културните експедиции, документацията и арт къщата. Галина е тази, която поема грижата за гостите и връзките между тях и местните жители. Тя самата е художник. Попитахме я как се развива проектът и какво остава след посещението на артистите.
Много е важно хората, които идват, колкото и велики творци да са, да потънат в мястото, да го изживеят. Това първо се получи с една френска група от Бордо и Париж. Направиха изложба, с която достигнаха до хората и душата на селото. Те потънаха 12 дена в живота на селото без преводачи. Направиха инсталации, в които за първи път видяхме хората на Дъждовница, с техния живот и работа, по един абсолютно естетически начин, въпреки бедността, в която живеят. Те бяха снимани като светци с имената си и за първи път видях какво значи френска естетика и уважение към човека. Оставиха ни сборник с истории и фотографии.
Българските студенти по архитектура от София са реализирали проекти за обновяване на къщите в Дъждовница. Това не са просто хубави снимки – казва Галя – а технически изработени проекти със скици.
Професор Джинди Лейки от Сан Франциско, заедно с екип от Унгария и Японияк реализира триизмерна къща във формата на стрелка към небето, като въображаема реплика на арт къщата. Жителите на Дъждовница видяха как чужденците вдигнаха една инсталация с къртовски труд, работейки по 8 часа на ден, разказва Галя. Тази творба е документирана в списание American craft.
Много от гостите се влюбват в мястото и се връщат отново. Големият фотограф Зафер Галибов е един от тях, както и художникът Марио Лишевски от Берлин и фотографът на пейзажи Владимир Донков.
От с. Дъждовница се стига пеш до невероятните скални ниши, изсечени от човешка ръка в древността. За тях се счита, че са служили за култови места или гробници на траките. Наблизо са пещерата „Утробата“ и множество еко пътеки, свързващи различни части на Родопите. Не изпускайте и Фестивала на терлика, който се провежда през първата събота на месец септември, отново по инициатива на арт движение „Кръг”.
Снимки: Миладина Монова
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..