Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Петър Льондев: Българската народна музика е чудесен извор за всеки творец

Снимка: личен архив

Творчеството на проф. Петър Льондев е признато за класика в жанра на детските и фолклорните хорови песни, прочути и изпълнявани от наши и чужди формации по цял свят. Известен е огромният му принос и в областта на музикалната фолклористика като научен сътрудник в Института за изследване на изкуствата при БАН. Повече от 40 000 са записаните и нотирани от него народни песни и инструментални мелодии, резултат от активната му теренна работа из страната.

Проф. Льондев е автор на множество книги и студии на фолклорна тематика като: „Музикален фолклор от село Българин, Харманлийско“, „Песни, записани с хурмузиеви невми в България през 20 век”, „Структурна пулсация на отделните структурни елементи във формообразуващите процеси на тракийската народна инструментална мелодия” и др. Поколения млади специалисти – учители по музика и фолклористи, израстват професионално, благодарение на педагогическата му работа на проф. Льондев в университетите в Благоевград, Велико Търново, София, Пловдив. Признателни за творческата му енергия и труд са не само многобройните слушатели по света, аплодирали хоровите му песни, но и професионалните и самодейни състави, на които е помагал като художествен ръководител и диригент. Проф. Льондев е носител на наградата на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов” (2011 г.) за изключителни заслуги към музикалното дело на Сливен. Почетен гражданин е на родния си град Харманли – район, богат на традиционна култура и самобитна музика. И семейната среда е решаваща за бъдещото му призвание  – с баба, която припява местни народни песни, дядо, любител на репертоара на градската духова музика и баща – музикален педагог в града.

Ето какво сподели проф. Петър Льондев за професионалната си подготовка и образование:

Учих в моя роден град Харманли. На 14-годишна възраст баща ми ме заведе в музикалното училище в София, заедно със сестра ми Магдалина, която е много добра пианистка. Имах прекрасни учители по цигулка. Когато влязох в Музикалната академия, започнах с голяма мечта – да постигна нещо в изкуството. За мое щастие, след 2 години откриха първия специален клас за музиколози и за композитори. Явих се на много тежък изпит. От 48 -50 кандидати приеха само пет. Това беше през 1957г. По композиция учих при най-известните педагози и творци: Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Здравко Манолов. А при Стоян Джуджев – един от най-големите български музиколози, учих народна музика. Написах една студия, която бе първата студентска работа, отпечатана в книга в Музикалната академия. Още докато бях в академията ме поканиха да работя в Института по музикознание, както се наричаше тогава. Близо 32 години работих там, след това се развих в друга посока – започнах да композирам.

Младежката мечта на проф. Льондев да композира не само се сбъдва, но е увенчана и с престижна награда. Негови фолклорни песни са включени в поредицата албуми „Мистерията на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие, получила „Грами” през 1990г.

Благодарение на съставите, които ги изпълняват, моите произведения се разпространяват по цял свят. Малко знаем за един прекрасен български диригент и музиколог Любен Ботушаров. Той за първи път дирижира моята песен „Ерген деда” и я записа в БНР. И аз бях в студиото. Песента е със съпровод на тъпан и дървени лъжици – за ефект. А за Марсел Селие трябва да кажа, че той е много е направил за българската музика. Благодарение на него тя започна да се разпространява по целия свят. За мен беше голямо удоволствие, че той лично ме покани да му гостувам в Швейцария. Беше прекрасна седмица, ходихме на ски в Алпите. Няма да забравя тези моменти. Той ме прие в дома си, запознах се с неговата съпруга, продължила делото му след като той си отиде от този свят. Както и със сина му Александър, който днес също пропагандира българската музика. Марсел Селие даде много на България.

През тази година проф. Льондев отбелязва своята 80-годишнина – повод не само за празник, но и за равносметка:

Щастлив съм, че всеки ден узнавам за нови и нови държави, в които се изпълняват мои песни. Сега вече искам да се отдам само на композициите си. Това мога да правя най-добре. В началото на тази година реших да напиша детски песни – област, в която много съм се изявявал. За 4-5 месеца написах около 50 песни, по тестове на една моя талантлива студентка, прекрасна поетеса.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Лепило за брада" – коледната песен, която се пее и през лятото

"По-полека" … пее Стефан Вълдобрев, а рефренът вече няколко години се повтаря от българите в страната и в чужбина с надежда да намалим оборотите, с които превъртаме стрелките на ежедневието си… Стефан Вълдобрев е известен с умението си да напипва..

публикувано на 26.12.24 в 12:05

Маргарита Хранова и Стефан Илчев с коледно послание в песен

Двама любими певци от различни поколения - Маргарита Хранова и Стефан Илчев - изпращат 2024 г. с нова съвместна песен, посветена на светлите рождественски празници. Звънките им гласове се преплитат в коледната песен, озаглавена "В тази свята..

публикувано на 26.12.24 в 10:15

"Коледен химн"

"Коледен химн" е сред най-новите български песни, посветени на рождественските празници. Изпълнява я Георги Костадинов заедно с малките певци от Вокална група "Даймънт". Идеята хрумва на автора ѝ Рафи Жамакорцян още преди година, когато..

публикувано на 25.12.24 в 10:15