Творчеството на проф. Петър Льондев е признато за класика в жанра на детските и фолклорните хорови песни, прочути и изпълнявани от наши и чужди формации по цял свят. Известен е огромният му принос и в областта на музикалната фолклористика като научен сътрудник в Института за изследване на изкуствата при БАН. Повече от 40 000 са записаните и нотирани от него народни песни и инструментални мелодии, резултат от активната му теренна работа из страната.

Ето какво сподели проф. Петър Льондев за професионалната си подготовка и образование:

Учих в моя роден град Харманли. На 14-годишна възраст баща ми ме заведе в музикалното училище в София, заедно със сестра ми Магдалина, която е много добра пианистка. Имах прекрасни учители по цигулка. Когато влязох в Музикалната академия, започнах с голяма мечта – да постигна нещо в изкуството. За мое щастие, след 2 години откриха първия специален клас за музиколози и за композитори. Явих се на много тежък изпит. От 48 -50 кандидати приеха само пет. Това беше през 1957г. По композиция учих при най-известните педагози и творци: Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Здравко Манолов. А при Стоян Джуджев – един от най-големите български музиколози, учих народна музика. Написах една студия, която бе първата студентска работа, отпечатана в книга в Музикалната академия. Още докато бях в академията ме поканиха да работя в Института по музикознание, както се наричаше тогава. Близо 32 години работих там, след това се развих в друга посока – започнах да композирам.

Младежката мечта на проф. Льондев да композира не само се сбъдва, но е увенчана и с престижна награда. Негови фолклорни песни са включени в поредицата албуми „Мистерията на българските гласове” на швейцарския продуцент Марсел Селие, получила „Грами” през 1990г.

Благодарение на съставите, които ги изпълняват, моите произведения се разпространяват по цял свят. Малко знаем за един прекрасен български диригент и музиколог Любен Ботушаров. Той за първи път дирижира моята песен „Ерген деда” и я записа в БНР. И аз бях в студиото. Песента е със съпровод на тъпан и дървени лъжици – за ефект. А за Марсел Селие трябва да кажа, че той е много е направил за българската музика. Благодарение на него тя започна да се разпространява по целия свят. За мен беше голямо удоволствие, че той лично ме покани да му гостувам в Швейцария. Беше прекрасна седмица, ходихме на ски в Алпите. Няма да забравя тези моменти. Той ме прие в дома си, запознах се с неговата съпруга, продължила делото му след като той си отиде от този свят. Както и със сина му Александър, който днес също пропагандира българската музика. Марсел Селие даде много на България.

През тази година проф. Льондев отбелязва своята 80-годишнина – повод не само за празник, но и за равносметка:

Щастлив съм, че всеки ден узнавам за нови и нови държави, в които се изпълняват мои песни. Сега вече искам да се отдам само на композициите си. Това мога да правя най-добре. В началото на тази година реших да напиша детски песни – област, в която много съм се изявявал. За 4-5 месеца написах около 50 песни, по тестове на една моя талантлива студентка, прекрасна поетеса.