До 18 септември в Националната художествена галерия може да се види изложба с 55 творби на един от големите български художници – Димитър Казаков-Нерон. Откъде идва прякорът му? Приживе артистът разказва за бедните си студентски години, в които живеел на тавана на Художествената академия заедно с приятеля си Тодор Балтев. По това време Казаков бил и огняр. Самообразовал се непрекъснато в ателиетата на Академията. Като хвърляли въглища в пещта, Балтев му казал: „Имаш бретон като Нерон”. Така се появил и прякорът. Разговаряме с куратора на експозицията Сузана Каранфилова за пътя му в изкуството и наследството, оставено от него.
Димитър Казаков е един от художниците с подчертан индивидуален стил и това го прави много интересен още приживе. Освен огромното му творчество, той има и доста интересен характер и около неговата личност се създава един мит още през 70-те и 80-те години. Той е и много колекциониран автор. Още при представянията му в Париж, в Атина, в Ню Йорк, в Италия чуждестранни колекционери започват да търсят неговите произведения. И тогава той осъзнава, че е автор, който е много ценен. В България също – много негови произведения са откупени за галериите в страната, както и за частни колекции.
Какви са неговите теми и образи?
Неговото творчество е много тясно свързано с фолклора, с националната традиция, с историята на цивилизациите. И един от основните персонажи е образът на жената в различните нейни превъплъщения на майка, любима, самодива – в най-различни, невероятни композиции.
В какви области на изобразителното изкуство работи Казаков?
Димитър Казаков твори в областта на живописта, акварела, рисунката и керамиката. Заедно с брат си правят и пластика. А в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна има над 490 произведения, които са дарени от братя Димитър и Никола Казакови. Там има различни видове изкуства, събрани на едно място.
Творчеството му е вдъхновило създаването на критически изследвания и биографични книги. Известни изкуствоведи пишат за него.
За Димитър Казаков има много специализирана литература, като според мен основната е написана от член-кореспондента Аксиния Джурова. За него са писали Руен Руенов, Георги Шапкаров, Димитър Пампулов, голямата интелектуалка Дора Валие, сестра на ерудита Петър Увалиев. Неговото творчество наистина е неподражаемо. Той създава собствен свят в своите картини. Сам той го нарича „обърнато пространство”, в което фигурите се реят в безвъздушна среда, в един вакуум с характерните за творчеството му елементи: чешми, птици, разрязани ябълки. И всичко това е в едни златисти гами, с неговите специални техники на издраскване. Всяка картина е отделен фантастичен свят. Още на времето изкуствоведите са преценили, че неговият стил обогатява изключително историята на съвременното българско изкуство. И са му отделили заслуженото внимание.
Защо за Вас беше важно да се припомни талантливото присъствие на Казаков в нашето изкуство?
Идеята ми беше да представя картини на Димитър Казаков, които са собственост на държавните колекции. И да покажем картините, които са купувани в края на 70-те – началото на 80-те години. Тогава той прави серия от самостоятелни изложби, които, според мен, са върхове в неговото творчество. Искахме да подчертаем това, което той постига в голямоформатната си живопис. Тази изложба представя картини от 15 галерии в страната. Сред тях са Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия Дарение колекция „Светлин Русев” в Плевен. От Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна ни дадоха 16 картини. Такава експозиция се подготвя месеци наред.
Ще добавим, че Казаков е оставил и доста свои произведения в чужбина. През годините той редовно участва в Общи художествени експозиции в София, Берлин, Сао Паоло, Анкара, Вашингтон, Париж, Дюселдорф, Токио, Ню Йорк, Мадрид, Базел, Ним и други. Има над 40 самостоятелни изложби в България и зад граница.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
В отговор на депутатски питания служебният министър на културата маестро Найден Тодоров заяви, че щатната бройка в Националния фонд култура е 11 човека. Те трябва да разпределят милиони евро за културата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според..
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Литературата оживява на откритата театрална сцена в парка на Военна академия "Георги С. Раковски" между 17 и 25 юли в рамките на фестивала "София Моно". Тази..